Читать «Последна песен» онлайн - страница 31

Блейз поръча чийзбургер, шоколадов шейк и пържени картофки. Рони се колебаеше. Накрая се спря само на диетична „Кола“. Беше гладна, но не бе сигурна каква мазнина използват във фритюрника. Очевидно и никой друг не знаеше. Невинаги е лесно да си вегетарианец, понякога й се приискваше да зареже принципите.

Когато стомахът й стържеше например. Както сега.

Реши обаче да не рискува. Не беше вегетарианка от фанатизъм, а по-скоро по принуда — не й правеше впечатление какво ядат другите, но помислеше ли си откъде идва месото, си представяше крава на зелена ливада или прасенцето Бейб и започваше да й се повдига.

Блейз обаче изглеждаше много доволна. Изреди поръчките си и се облегна на паравана.

— Как намираш заведението? — попита тя.

— Симпатично е. Различно.

— Идвам тук от дете. Татко ме водеше всяка неделя след църква и хапвахме шоколадов шейк. Страхотен е. Докарват сладоледа от някакво малко градче в Джорджия, но е неповторим. Опитай!

— Не съм гладна.

— Лъжеш — сряза я Блейз. — Чух, че ти къркори стомахът, но както и да е. Ти губиш. Благодаря за почерпката обаче.

— Няма проблем.

— Та какво всъщност стана снощи? — усмихна се Блейз. — Да не би да си знаменитост или…?

— Как ти хрумна?

— Заради ченгето, дето те отведе. Трябва да има причина.

— Май баща ми го е помолил да ме намери — смръщи лице Рони. — Знаеше дори къде живея.

— Не си голяма късметлийка.

Рони се засмя, а Блейз се пресегна да вземе солницата. Махна капачката, сипа сол върху масата и започна да я оформя с пръст на купчинка.

— Как ти се стори Маркъс? — попита тя.

— Разменихме си само една-две думи. Защо?

— Той не ме харесваше — Блейз очевидно подбираше внимателно изразите. — Като бяхме малки, искам да кажа. И аз не си падах особено по него. Беше някак си… подличък. Но преди няколко години всичко се промени. Потрябва ли ми опора, Маркъс е насреща.

Рони наблюдаваше как купчинката сол расте ли расте.

— И?

— Исках просто да знаеш.

— Добре — рече Рони.

— Както и да е.

— Да ти се връща!

— Моля?

Блейз изстърга малко черен лак от ноктите си.

— Тренирах спортна гимнастика — подхвана тя. — Три или четири години тя беше най-важното нещо в живота ми. Отказах се заради треньора. Ужасно строг беше — все ни кореше какво не сме свършили както трябва, никога не ни хвалеше, че сме се справили добре. Един ден тренирах нов отскок от гредата и той се спусна към мен, крещейки колко нестабилно съм се приземила и прочее — все неща, дето ги бях чувала милион пъти. Беше ми писнало. Та рекох: „Както и да е“. Стисна ме за ръката толкова силно, че ми останаха синини. И ме попита: „Знаеш ли какво значи това? Все едно казваш «мамка», последвано от «ти». На твоята възраст нямаш право да говориш така никому!“. Та когато някой ми каже „както и да е“, аз му отвръщам: „Да ти се връща“.

В този момент сервитьорката пристигна с поръчката им и я подреди на масата с подобаващ замах. Когато си отиде, Рони посегна към кока-колата.