Читать «Последна песен» онлайн - страница 33

— Ами майка ти? Няма ли да се вбеси?

— И още как!

Вратата на закусвалнята зейна рязко. Рони се обърна и видя Маркъс, Теди и Ланс да се запътват към тях. Маркъс носеше тениска с изрисуван череп, а от колана му висеше верига.

Блейз се прехвърли на съседния стол, ала изненадващо Теди се настани до нея, а Маркъс седна до Рони. Ланс придърпа стол от съседната маса и разкрачи крака от двете страни на облегалката. Маркъс се протегна към чинията на Блейз. Теди и Ланс автоматично грабнаха картофките.

— Хей! Те са на Блейз! — възкликна възмутено Рони. — Купете си!

Маркъс се обърна към Блейз:

— Е?

— Няма проблем — каза Блейз и бутна чинията си към него. — И без това не мога да го изям.

Маркъс взе кетчупа, сякаш е доказал безапелационно позицията си.

— Та за какво си говорехте? От прозореца изглеждахте много съсредоточени.

— За нищо — отвърна Блейз.

— Нека позная. Разказа на Рони за сексапилния приятел на майка си и нощните им подвизи.

— Не бъди груб — размърда се Блейз на стола.

Маркъс се вторачи в Рони.

— Сподели ли как една нощ любовникът на майка й се промъкнал в стаята й? Дала му десет минути да се омете.

— Млъкни! Не е смешно! И не говорехме за това.

— Както и да е — самодоволно заключи Маркъс.

Блейз взе чашата с шейка, а Маркъс захапа бургера й. Теди и Ланс си напълниха шепите с картофки и за няколко минути тримата почти ометоха чиниите. За огромно учудване на Рони Блейз не възрази.

Всъщност нищо изненадващо. Очевидно Блейз не искаше да ядосва Маркъс и го оставяше да прави каквото пожелае. И преди беше виждала това — Кейла, макар да се преструваше на непоклатима, се държеше по същия начин с момчетата. И обикновено те се отнасяха с нея като с парцал.

Ала не биваше да откровеничи сега. Само щеше да влоши положението.

Блейз отпи от млечния шейк и остави чашата върху масата.

— Та какво искате да правим след това, момчета?

— Ние сме пас — изръмжа Теди. — Трябва да помагаме на стареца.

— Братя са — обясни Блейз.

Рони ги огледа, но не съзря прилика.

— Наистина ли?

Маркъс дояде бургера и бутна чинията към средата на масата.

— Знам. Не е за вярване, че някой може да създаде два толкова грозни екземпляра. Но пък семейството има долнопробен мотел зад моста. Тръбите са на хиляда години. Теди отговаря за отпушването на тоалетните.

Рони сбърчи нос, представяйки си гледката.

— Наистина ли?

Маркъс кимна.

— Гадно, а? Но не се безпокой за Теди. Той е майстор. Гений и половина! Даже му харесва. А Ланс сменя чаршафите, когато гостите се изтъркалят от леглата по обед.

— Уф! — възкликна Рони.

— Съгласен съм. Направо отвратително! — додаде Блейз. — Да видиш само какви хора наемат почасово стаи! Влезеш ли вътре след тях, сто на сто ще пипнеш нещо заразно.

Рони се почуди какво да отговори. Не можа да измисли и затова се обърна към Маркъс:

— А ти какво правиш?

— Каквото си искам — отвърна той.

— Което означава? — настоя Рони.

— Защо те интересува?

— Не знам — рече хладно тя. — Просто питам.

Теди грабна последните картофки от чинията на Блейз.

— Означава, че виси в мотела с нас. В стаята си.

— Имаш стая в мотела?

— Там живея.