Читать «Последна песен» онлайн - страница 3

— Той умря — долетя гласът на Джона откъм задната седалка, примесен със звуците от електронната игра, към която досадният й десетгодишен брат бе направо пристрастен. — Не помниш ли? Тъжна работа.

— Помня, разбира се.

— Стори ми се, че си забравила.

— Е, не съм.

— Тогава защо говориш така?

Не си направи труда да му отговори. Брат й винаги държеше да има последната дума. Направо я подлудяваше.

— Успя ли да поспиш? — попита майка й.

— Музикалното ти оформление ме събуди. Много ти благодаря. Главата ми едва не излетя през стъклото.

Майка й не отлепи очи от шосето.

— Радвам се, че дрямката те е поосвежила.

Рони пльокна с дъвката. Майка й мразеше този звук. И именно затова тя го издаваше почти непрекъснато, докато се движеха по магистралата — според скромното й мнение най-скучното шосе на света. Освен ако не си страстен привърженик на мазни бургери, мръсни тоалетни и милиарди борове, които те приспиват с хипнотичната си монотонност.

Сподели впечатленията си в Делауеър, Мериленд и Вирджиния, но майка й не обърна внимание на коментарите. Тя се въздържаше да говори в колата — подмяташе само приятелски реплики, за да разведри обстановката. А и нали щяха да бъдат разделени доста време? Не беше добър шофьор — нищо чудно, понеже обикновено пътуваха или с метрото, или с таксита. В апартамента обаче далеч не беше мълчалива… Е, това беше друга история. У дома крещеше на воля, та на домакина му се наложи на два пъти да идва да въдворява ред. Майка й навярно си въобразяваше, че с колкото по-висок глас обсъжда приятелите на Рони, оценките и вечерния й час, о, да не забравяме и Инцидента — най-вече Инцидента — толкова по-голяма е вероятността Рони да се вслуша.

Е, не беше най-лошата майка на света. Наистина. И когато беше във великодушно настроение, Рони признаваше, че е що-годе поносима — доколкото е възможно за една майка. Просто живееше в някакъв пашкул извън времето, в който децата никога не порастват. За стотен път Рони си пожела да се беше родила през май, а не през август. Тогава щеше да е навършила осемнадесет и майка й нямаше да може да й заповядва. Щеше да бъде достатъчно голяма да решава самостоятелно. А пътуването насам далеч не бе в списъка с желани начинания.

Уви, беше родена през август и все още нямаше думата. Понеже бе едва на седемнадесет. Какви ли не номера е способен да изиграе календарът! И сърцераздирателните молби, и яростните възражения и викове се оказаха безсилни да променят плановете за лятото. Рони и Джона щяха да прекарат ваканцията при баща си и толкова. Не се приемат никакви „ако“ и „но“. Така се изразяваше майка й. Рони намрази до дъното на душата си тези думи.

След моста летният трафик забави движението до пълзене. Между къщите Рони зърна океана. Ура! Да бе…

— Пак ще попитам защо ни причиняваш това? — изхленчи тя.

— Вече обясних — отвърна майка й. — Трябва да поостанете при баща си. Липсвате му.

— Но защо цяло лято? Защо не седмица-две?

— Не е достатъчно. Не сте се виждали от три години.

— Да не би аз да съм виновна? Той си тръгна.