Читать «Последна песен» онлайн - страница 5

„Как ти се отблагодари пианото, татко?“

Рони поклати глава. Наистина не искаше да е тук. За нищо на света!

— Хей, мамо! — извика Джона и се наведе напред. — Онова там виенско колело ли е?

Майка й проточи шия, понеже ванът в платното до нея закриваше гледката.

— Струва ми се, че да, скъпи — отвърна тя. — В града навярно са устроили увеселителен парк.

— Ще отидем ли? След като вечеряме заедно?

— Попитай баща си.

— А после може да си запалим лагерен огън — вметна Рони. — Като голямо, щастливо семейство.

Този път никой не й обърна внимание.

— Дали има и гондола? — поинтересува се Джона.

— Сигурно. И ако баща ти не иска да се качи с теб, сестра ти ще ти прави компания.

— Великолепно!

Рони потъна в седалката. Има си хас майка й да не й измисли забавление. Ама че отчаяние!

2.

Стив

Стив Милър удряше трескаво по клавишите. Децата му щяха да пристигнат всеки момент.

Пианото беше в малка ниша в тясната дневна на бунгалото до брега, което сега наричаше дом. Зад него бяха подредени предметите, които представляваха личната му история. Не бяха много. Ако не броим пианото, Ким беше побрала вещите му в един-единствен кашон. После му отне по-малко от половин час да ги подреди — снимка от детинство с баща му и майка му, друга — пред пианото като юноша. Окачи ги между двете си дипломи — от „Чапъл Хил“ и от Бостънския университет. Под тях висеше грамота от „Джулиард“, където бе преподавал петнадесет години. До прозореца бяха трите програми в рамка от дните му на концертиращ пианист. Централно място заемаха половин дузина снимки на Рони и Джона — някои по стената, други — върху пианото. Погледнеше ли ги, се сещаше, че въпреки най-добрите му намерения, нищо не потръгна така, както очакваше.

Късното следобедно слънце, промъкващо се на ивици през прозорците, нажежаваше въздуха и Стив усещаше как капки пот започват да се стичат по челото му. За щастие болката в стомаха беше понамаляла. Знаеше обаче, че неизбежно ще се върне. Стомахът му беше слабото място. Още на двадесет му откриха язва. На тридесет го оперираха от апандисит, когато Ким беше бременна с Джона. Гълташе обезболяващи като бонбони; знаеше, че трябва да внимава с храненето и да спортува повече, но се съмняваше доколко ще е от полза. Проблемите със стомаха му бяха наследство от родителите.