Читать «Последна песен» онлайн - страница 2

— Какъв пожар?

Рони се протегна към купчината снимки и внимателно извади измежду две фотографии овехтяла изрезка от вестник. Подаде пожълтелия лист на майка си.

— Този пожар. В църквата.

„Забранени фойерверки опожаряват църква и обгарят пастора

Пожар унищожи историческата Първа баптистка църква в Райтсвил в новогодишната вечер. Следователите подозират, че пожарът е лумнал заради забранени фойерверки.

Анонимен повикал пожарната малко след полунощ. Задната част на крайбрежната църква била обвита в пушек и пламъци. Тим Райън, началник на пожарната в Райтсвил Бийч, разказа, че на мястото, откъдето лумнал пожарът, открили останки от фойерверки.

Пастор Чарли Харис бил в църквата, когато се подпалила, и ръцете и дланите му са с тежки изгаряния. Транспортиран е в Регионалния медицински център в Ню Хановер и в момента е в интензивното отделение.

В област Ню Хановер за втори път в рамките само на няколко месеца пламва църква. През ноември почти до основи беше изпепелена църквата в Уилмингтън. «Следователите все още не са отхвърлили версията за умишлен палеж», съобщи Тим Райън.

Очевидци разказват, че по-малко от двадесет минути преди пожара над брега зад църквата са забелязали да летят фойерверки, изстреляни вероятно от празнуващи в новогодишната вечер. Законът в Северна Каролина забранява фойерверките. Те са особено опасни с оглед на настъпилата суша — предупреди Тим Райън. Пожарът го доказва. Един пострадал е в болницата, а църквата е напълно унищожена.“

Майка й прочете съобщението, вдигна глава и срещна нейният поглед. Рони се поколеба, после въздъхна и подхвана историята, която и досега — дори от дистанцията на времето — й се струваше напълно несвързана.

1.

Рони

Шест месеца по-рано

Рони седеше сгушена на предната седалка на колата и се питаше защо, за бога, майка й и баща и я мразят толкова.

Само така можеше да си обясни защо я принуждават да гостува на баща си в това забравено от Бога южно градче, вместо да се забавлява с приятелите си в Манхатън.

Не, грешка. Нямаше да гостува на баща си. Гостуването означава два-три дни, най-много седмица. Все някак се преживява. Ала до края на август? Цялото лято? Истинско заточение и през деветте часа пътуване, Рони се чувстваше като затворник, когото откарват в провинциален затвор. Не можеше да повярва, че майка й е решила да й причини такова нещо.

Потънала в скръбни мисли, не успя веднага да разпознае шестнадесетата Моцартова соната в ми мажор — беше я свирила в „Карнеги Хол“ преди четири години. Майка й явно я беше пуснала, преди тя да се разбуди. Лошо. Рони се протегна и изключи уредбата.

— Защо го спря? — намръщи се майка й. — Обичам да те слушам.

— Аз не обичам.

— Ако намаля звука?

— Престани, мамо. Не съм в настроение.

Рони се взря през прозореца. Прекрасно знаеше, че устните на майка й са оформили плътна бразда. Често се случваше напоследък. Сякаш бяха магнити.

— Май видях пеликан, като пресичахме моста към Райтсвил Бийч — с пресилена ведрост констатира майка й.

— Чудно! Защо не повикаш Ловеца на крокодили?