Читать «Последна песен» онлайн - страница 163

Рони слушаше удивено. Погледите им се срещнаха напрегнато.

— Как?

Блейз се приведе и облегна лакти върху коленете си, разтворила ръце сякаш за молитва.

— Празнувахме на плажа — Маркъс, Теди, Ланс и аз. След малко се появи Скот. Преструвахме се, че не се забелязваме, но видяхме, че той пали фойерверки. Уил беше малко по-встрани и Скот насочи една ракета към него. Вятърът я подхвана и тя отлетя към църквата. Уил се стресна и притича към Скот. На Маркъс обаче му се стори много забавно. Втурна се към двора на църквата, където падна ракетата. Отначало не разбрах какво се е случило, въпреки че го видях как подпалва сухите треви край стената. Изведнъж цялата сграда пламна.

— Значи Маркъс го е направил? — едва промълви Рони.

Блейз кимна.

— И други пожари е подпалвал. Поне така мисля — винаги е обожавал огъня. Разбирах, че е луд, но… — Блейз млъкна, усещайки, че се повтаря. Поизправи рамене и продължи: — Както и да е… съгласих се да свидетелствам срещу него.

Рони се облегна назад. Едва си поемаше дъх. Спомни си какво наговори на Уил, внезапно осъзнала, че ако той беше постъпил както го съветваше тя, Скот щеше да пострада за нищо. Призля й.

— Съжалявам за всичко — продължи Блейз. — Наистина съжалявам — за пръв път гласът й пресекна. — Но ти си страхотен човек, Рони. Честна си, държа се мило с мен, макар да не заслужавах — от едното й око потече ручейче и тя бързо го избърса. — Никога няма да забравя как ми предложи подслон въпреки всичко, което ти причиних. Почувствах се толкова… засрамена. И благодарна. Че някой все пак е загрижен за мен.

Блейз млъкна и се опита да се овладее. Възпря сълзите, пое дъх и погледна решително Рони.

— И ако нещо ти потрябва — каквото и да е — извикай ме. Всичко ще зарежа. Знам, че не мога да изкупя стореното, но някак си усещам, че ти ме спаси. Толкова несправедливо е, че баща ти е болен… готова съм на всичко да ти помогна.

Рони кимна.

— И последно — додаде Блейз. — Отсега нататък ме наричай Галадриел. Не мога да понасям името Блейз.

— Дадено, Галадриел — усмихна се Рони.

Както бе обещала Блейз, адвокатът на Рони се обади същия следобед да я информира, че обвинението в кражба е оттеглено.

След като баща й заспа, тя пусна канала с местните новини. Не беше сигурна дали ще съобщят за пожара, но точно преди прогнозата обявиха накратко, че „разследващите са арестували нов заподозрян за пожара в местната църква миналата година“. Показаха неясна снимка на Маркъс и заизреждаха предишните му провинения. Рони изключи телевизора. Студените му, безчувствени очи все още я плашеха.

Замисли се как Уил е прикривал Скот за провинение, което се оказа, че изобщо не е извършвал. „Нима е толкова ужасно — питаше се, — че предаността към приятеля му е заглушила съвестта му? Особено в светлината на последвалите събития“. Рони вече не беше сигурна в нищо. Беше преценила погрешно баща си, Блейз, майка си. Дори Уил. Животът се оказа толкова по-сложен, отколкото си бе въобразявала като мрачен тийнейджър в Ню Йорк.