Читать «Последна песен» онлайн - страница 162

Тя припомни на Рони нещо, което покрай грижите за баща си беше успяла почти да забрави — че в края на месеца трябва да се яви в съда. Почуди се защо са дошли и какво искат.

Помогна на баща си да слезе от колата. Подаде му ръка да не залитне.

— Кои са те? — попита тихо той.

Рони му обясни. Стив кимна. Когато наближиха, Блейз се спусна от верандата.

— Здравей, Рони — поздрави тя, прочиствайки гърло. Присви очи срещу залязващото слънце. — Дойдох да поговорим.

Настаниха се в дневната. Рони седна срещу забилата поглед в пода Блейз. Родителите им се оттеглиха в кухнята, за да ги оставят насаме.

— Много съжалявам за баща ти — подхвана Блейз. — Справя ли се?

— Добре е — вдигна рамене Рони. — А ти?

Блейз докосна сърцето си.

— Белезите тук ще ми останат за цял живот — после посочи към ръцете и корема си. — И тук — усмихна се тъжно. — Но за щастие съм жива — понамести се в стола и срещна погледа на Рони. — Искам да ти благодаря, че ме откарахте в болницата.

Рони кимна колебливо.

— Няма защо.

Във възцарилата се тишина Блейз огледа дневната, несигурна как да продължи. Рони — по примера на баща си — просто чакаше.

— Трябваше да дойда по-скоро, но знаех, че си заета.

— Няма нищо — отвърна Рони. — Радвам се, че вече си добре.

— Наистина ли? — вдигна очи Блейз.

— Да — усмихна се Рони. — Макар да приличаш на великденско яйце.

Блейз подръпна блузата.

— Да, знам. Мама ми купи нови дрехи.

— Отиват ти. Вече се разбирате, нали?

Блейз я изгледа жално.

— Старая се. Върнах се у дома, но ми е трудно. Много глупости направих. Нараних я. Причиних неприятности и на теб.

Рони седеше неподвижно и я наблюдаваше спокойно.

— Защо всъщност дойде, Блейз?

Блейз сключи смутено ръце.

— Дойдох да се извиня. Постъпих ужасно. Знам, че не мога да върна времето, но искам да знаеш, че днес разговарях с прокурора. Признах, че аз сложих дисковете в чантата ти, понеже ти бях ядосана. Подписах показания, че не си знаела какво става. Днес или утре ще ти се обадят. Обеща ми да оттегли обвиненията.

Думите се нижеха толкова бързо, че Рони не беше сигурна дали е чула правилно. Ала умолителният поглед на Блейз й разясни всичко. След всичките тревожни месеци, след безброй безсънни дни и нощи всичко бе приключило. Рони остана поразена.

— Наистина съжалявам — тихо отрони Блейз. — Не биваше да слагам онези неща в чантата ти.

Рони още се опитваше да осъзнае факта, че е загърбила кошмарното премеждие. Изгледа изпитателно Блейз, която подръпваше някакъв конец от шева на блузата си.

— А какво ще стане с теб? Ще те съдят ли?

— Не — отвърна тя. Вдигна глава и стисна зъби. — Предоставих им информация за друго престъпление. По-голямо.

— Искаш да кажеш, как се подпали на пристанището?

— Не — каза Блейз и в очите й просветнаха предизвикателни искри. — Разказах им как всъщност е започнал пожарът в църквата — Блейз се увери, че Рони наистина я слуша, и продължи: — Не е виновен Скот. Неговият фойерверк няма нищо общо с огъня. Е, той се приземи край църквата, но пожарът вече беше започнал.