Читать «Последна песен» онлайн - страница 161

Същата вечер под купчината стари писма от баща си Рони намери друго — още неотворено. Явно Стив го беше прибавил наскоро към останалите, понеже нямаше марка и пощенско клеймо.

Дали баща й искаше тя да го прочете сега, или когато него вече го няма? Можеше да го попита, естествено, но не го направи. Всъщност тя самата се колебаеше дали да го прочете. Плашеше я само допирът до плика, защото знаеше, че това е последното писмо, което ще й напише.

Болестта напредваше неумолимо. Макар да следваха обичайния ритъм — хранене, четене, разходки по плажа — той вземаше все повече болкоуспокояващи. Понякога очите му изглеждаха стъклени и разфокусирани, но на Рони въпреки всичко й се струваше, че дозите не стигат. Понякога забелязваше как Стив сбърчва чело, докато чете на дивана. Затваряше очи и се облягаше назад с болезнено сгърчено лице. Тогава стисваше дланта й, ала с всеки изминал ден ръката му отслабваше. Силите му изтляваха, целият изтляваше. И скоро щеше да си отиде завинаги.

Усещаше, че и пастор Харис забелязва промяната. През последните седмици ги посещаваше почти ежедневно, най-често точно преди вечеря. Обикновено поддържаше ведър разговор — уведомяваше ги докъде е стигнал строежът или ги забавляваше с весели истории, които извикваха бледа усмивка по устните на баща й. Понякога обаче думите сякаш се изчерпваха. Мълчанието потискаше всички и в дневната сякаш се спускаше мрачна пелена.

Усетеше ли, че искат да останат насаме, Рони излизаше на верандата и се мъчеше да си представи за какво си говорят. И успяваше навярно — за вярата, за семейството, за недовършените дела… Знаеше също, че се молят заедно. Чу ги веднъж, когато влезе да си сипе чаша вода. Гласът на пастор Харис й прозвуча повече като жална молба. Молеше се за сили, сякаш собственият му живот зависеше от това. Рони затвори очи и сама зашепна молитва.

В средата на октомври настана необичаен за сезона студ. Сутрин се налагаше да се навличат с пуловери. След месеците безпощадна жега Рони се радваше на резливия въздух, но баща й не го понасяше добре. Все още се разхождаха край брега, но той вървеше по-бавно. Поспираха за минути пред църквата и веднага поемаха обратно. Пред прага Стив вече трепереше. Рони му приготви гореща баня, надявайки се да му поолекне. Новите симптоми я плашеха, те подсказваха, че болестта напредва още по-бързо.

В петък — седмица преди Хелоуин — той се почувства по-добре и двамата отидоха на риболов на същия кей, където я беше завел Уил. Полицай Пийт им даде въдици и кутия със стръв. Колкото и да беше странно, баща й никога не бе ходил за риба, та се наложи Рони да закача стръвта на кукичката. Изпуснаха първите две, но накрая успяха да хванат дребна червеникава рибка и да я пуснат върху дъските на кея. Беше същата като онази, която бяха уловили с Уил. Докато се мъчеше да я освободи от кукичката, Рони усети липсата му силно като физическа болка.

Върнаха се у дома след спокойния следобед на кея. Пред вратата ги очакваха двама души. Едва когато слезе от колата, Рони позна Блейз и майка й. Блейз изглеждаше удивително променена. Косата й беше вързана на спретната опашка, носеше бели къси панталони и яркосиня блуза с дълги ръкави. Никакви бижута и грим.