Читать «Последна песен» онлайн - страница 145

Зарече се да го направи. Щом скоро щяха да останат само спомени, трябваше да събере възможно най-много. От години не беше се обръщала към Бог, но сега го помоли за достатъчно време да го направи.

32.

Уил

Уил спа неспокойно. Цяла нощ слушаше как Рони се мята в леглото и крачи из стаята. Разбираше колко е ужасена. Спомняше си вцепенението и чувството за вина, гнева и нежеланието да повярва, обзели го след смъртта на Майки. Годините бяха притъпили болката, но помнеше как се мяташе между двете крайности — да не бъде сам и да го оставят на мира.

Мъчно му беше за Рони и за Джона — твърде малък да осъзнае случващото се. Беше му жал и за него самия. През лятото Стив се отнасяше невероятно мило с него, понеже с Рони се задържаха много повече в нейната къща, отколкото в неговата. Харесваше му колко ненатрапчиво приготвя вечерята в кухнята. Допадаше му непосредствената близост между него и Джона. Често ги виждаше да пускат хвърчила по плажа и да се гонят край водата или ги заварваше мълчаливо вглъбени да майсторят прозореца от цветно стъкло. Повечето бащи трудно намираха време за децата си, но според Уил Стив беше истински пример за подражание. Нито веднъж не го видя ядосан, не го чу да повишава глас. Може би защото знаеше, че умира, но това едва ли обясняваше всичко. Бащата на Рони беше… добър човек в мир със себе си и с околните. Обичаше децата си и вярваше, че са достатъчно умни да вземат правилни решения.

Лежеше върху дивана и си мислеше, че някой ден би искал да стане такъв баща. Беше привързан към своя баща, но навремето той беше съвсем различен от непосредствения човек, когото Рони познаваше. През дълги периоди от детството Уил изобщо не си го спомняше, защото се беше отдал изцяло на работата. Като добавим избухливостта на майка му и смъртта на Майки, която хвърли в униние цялото семейство, понякога Уил мечтаеше да се е родил в друг дом. Знаеше, че е извадил късмет, а и напоследък положението се бе подобрило. Невинаги обаче всичко вървеше по мед и масло и неведнъж Уил си бе пожелавал друга съдба.

Стив обаче беше съвсем различен родител.

Рони му разказа как баща й по цели часове я учел да свири на пиано, но той нито веднъж не бе го споменал — дори мимоходом. И макар отначало това да му изглеждаше странно, после го прие като силна проява на обичта му към Рони. Тя не искаше да го обсъждат и Стив се съобразяваше с желанието й, макар основната част от живота им заедно да бяха именно миговете край пианото. Стив дори бе преградил нишата, защото Рони не искаше да си ги спомня.

Що за човек би постъпил така?

Само някой като Стив, комуто Уил от ден на ден все повече се възхищаваше и на когото искаше да прилича, когато порасне.

Събудиха го слънчевите лъчи, струящи през прозореца на дневната. Уил се протегна и стана. Надзърна към коридора и видя, че вратата към спалнята на Рони е отворена. Явно и тя беше будна. Откри я на верандата — на същото място, където стоеше снощи. Не помръдна.