Читать «Фани Мае» онлайн - страница 6

Маккай започна да опакова багажа си. Старателно провери комплекта с инструментите: подбор от стимуланти, пръчки пластичен взрив, други експлозиви с различно предназначение, лъчемет, защитни очила, пентограми, тампон с униплът, разтворители, минипютър, монитор за Таприсиот, холоскенер, руптери, компаратори… всичко на място. Комплектът представляваше компактен малък пакет, който той криеше във вътрешния джоб на маскировъчното си яке.

Напъха малко бельо и дрехи в една чанта. Останалото си имущество опакова и надписа за изпращане до складовете на БюСаб. Остави пакетите върху две кучекресла. Те като че ли споделяха неприязанта на плаващия дом. Останаха неподвижни дори когато той нежно ги погали.

Е, добре… Все още се чувстваше виновен.

Въздъхна и извади S-образния ключ. Този пространствен скок щеше да струва сума ти пари на Бюрото. Кордиалити се намираше на половин галактика разтояние оттук.

Пространствените врати работеха безупречно, но Маккай чувстваше леко безпокойство, че трябва да осъществи пътуването със средства, напълно зависими от Кейлбаните. Имаше нещо зловещо в това. S-образните пространствени врати бяха станали толкова общоприети, че повечето от разумните ги използваха без да си задават въпроси относно същността им. Маккай бе споделял това безгрижно отношение преди тревогата вдигната от Бюрото във връзка със сегашния случай. Сега сам се чудеше на себе си. Това нехайно отношение показваше колко лесно разумната мисъл може да попадне в капана на самозаблуждението. Податливостта към самозаблуждение бе обща черта за всички разумни. Пространствените врати на Кейлбаните бяха напълно приети от Конфедерацията на Разумните от около деветдесет стандартни години насам. Но за цялото това време се знаеше за съществуването само на осемдесет и три Кейлбана.

Маккай подхвърли ключа нагоре и сръчно го улови.

Защо Кейлбаните настояваха всички да наричат дарбата им „S-образен ефект“, заплашвайки с отказ да предоставят възможностите си за ползване? Какво толкова важно имаше в едно име?

Трябва да тръгвам, каза си Маккай. Но все още не помръдваше.

Осемдесет и три Кейлбана.

Вдигнато по тревога, Бюрото пазеше пълна секретност по проблема. А той беше следният:

Кейлбаните просто изчезваха един по един. Ако изобщо това което правеха Кейлбаните можеше да се нарече „изчезване“. И всяко такова изчезване бе съпроводено с масово измиране или изгубване на разсъдъка сред разумните.

Нямаше съмнение относно факта, че този проблем бе натресен на БюСаб вместо на някое от полицейските отделения. Правителството си го връщаше тъпкано при всеки удобен случай. Властимащите се надяваха да дискредитират Бюрото. Маккай с безпокойство се замисли за скритите мотиви на собственото му избиране за агента, който да се справи с тази задача.

Кой ли има причини да ме мрази? зачуди се той, докато пъхаше личният си ключ в пространствената врата. Отговорът бе, че много хора имат основателни причини да го мразят. Милиони хора.

Пространствената врата започна глухо да боботи с вибрациите на ужасяващата си енергийна мощ. Люкът на вихровият цилиндър на вратата рязко се отвори. Маккай се стегна за да посрещне лепкавото съпротивление и пристъпи в цилиндъра. Усещането бе като да плуващ във въздух, който изведнъж се е превърнал в желе. Съвсем нормално изглеждащ въздух, но все пак, желиран.