Читать «Фани Мае» онлайн - страница 5

— Все още ли те интересува хидробола? — контрира въпроса Фурунео.

— Има ли в него Кейлбан?

— Предполагам.

— Нима не си проверил? — Въпросът бе произнесен с тон, от който се подразбираше, че на Фурунео му е била поверена изключително отговорна задача, а той се е провалил поради вродената си глупост.

Вече напълно нащрек пред някаква недоизказана надвиснала опасност, Фурунео отвърна:

— Постъпих така, както ми бе заповядано.

— Заповядано! — изсумтя презрително Маккай.

— Това трябва ли да ме ядоса? — попита Фурунео.

— Ще дойда там веднага щом се освободя. Най-много след осем стандартни часа — каза Маккай. — Междувременно ти заповядвам да държиш хидробола под постоянно наблюдение. Тези, които ще дежурят, трябва да бъдат натъпкани с яростин. Това е единствената им защита.

— Постоянно наблюдение — отвърна Фурунео.

— Ако се появи Кейлбан, ти трябва да го задържиш с всички възможни средства.

— Да го задържа… Кейлбан?

— Завържи някакъв разговор, помоли го за съдействие, каквото и да е — каза Маккай. Интонацията му добави, че е доста нелепо един агент на Бюрото да пита как трябва да обърква нечии планове.

— Осем часа — каза Фурунео.

— И не забравяй яростина.

Всяко Бюро е жив организъм, а бюрократът е една от неговите клетки. Тази аналогия ни помага да разберем кои са по-важните клетки, кои са най-застрашени, кои най-лесно заменими и колко е лесно да бъдеш посредствен.

Късни Писания на Билдуун IV

Маккай се намираше на Тутълси, планетата на медените месеци. Отне му един час да довърши развода, след което се върна на плаващият дом, който бяха закотвили край острова Цветя на любовта. Дори вълшебните питиета на забравата, приготвяни на Тутълси не можаха да му помогнат, помисли си Маккай. Този брак се бе оказал излишно губене на време. Вече бившата му жена не знаеше достатъчно за Млис Абнет, въпреки че в докладите се споменаваше, че в миналото са били близки. Но това е било в друг свят.

Този му брак беше петдесет и четвърти по ред. Последната му съпруга бе с по-светла кожа от предишните и доста по-опърничава от тях. И за нея това не беше първи брак. Пък и твърде рано бе заподозряла какви са истинските мотиви на Маккай да се ожени за нея.

Спомените го накараха да се почувства виновен. Яростно се отърси от това си чувство. Нямаше време за лигави сантименталности. Твърде много бе заложено на карта. Тъпа женска!

Тя вече се бе изнесла от плаващият дом и Маккай усещаше неприязънта на съществото. Той бе разбил идилията, която плаващият дом бе конструиран да създава. Веднага щом си тръгнеше и къщата щеше да си възвърне обичайната любезност. Тези плаващи домове бяха нежни създания, чувствителни към раздразнението на разумните.