Читать «Фани Мае» онлайн - страница 4

Контактът започна с хилядите пипалца на преливащото осъзнаване. В собственото си съзнание Фурунео се превърна в червен поток, изтръгнат от струните на сребърна лира. Тялото му се отдалечи и надвисна. Съзнанието му се отърколи над някакъв странен пейзаж. Небето бе един безкраен кръг, а хоризонта бавно се извърна. Почувства как звездите се потопиха в самота.

„Какво става, по дяволите!“

Мисълта експлоадира в тялото на Фурунео. Не можеше да го избегне. Веднага разбра. Повикваните почти винаги се дразнеха от връзката. Те не можеха да я откажат или избегнат, независимо от това какво правеха в момента, но можеха да накарат този, който ги търси да почувства раздразнението им.

„Винаги става така, да го вземат мътните!“ Маккай вече бе напълно потопен във вътрешното си съзнание и малкият му мозък бе възпламенен от далечния контакт.

Фурунео се приготви да изчака псувните. Когато най-после те постепенно заглъхнаха, той се представи и каза:

— Съжалявам за неудобството, което може би съм причинил, но от Спешния отдел не можаха да ми кажат къде мога да ви намеря. Знаете, че не бих поискал да се свържа с вас по този начин, ако не беше толкова важно.

Съвсем стандартно въведение.

— Откъде, по дяволите, да знам дали е толкова важно? — настоя Маккай. — Стига си дърдорил, казвай какво има!

Това бе доста необичаен изблик на гняв, дори за непредсказуемия Маккай.

— Да не съм прекъснал нещо важно? — осмели се да попита Фурунео.

— Тъкмо съм застанал пред теле-съда и получавам развод! — отвърна Маккай. — Представи си само как се забавляват всички тук като ме гледат да си бръщолевя сам на себе си в някакъв налудничав транс. Давай по същество!

— Един Кейлбански хидробол акостира снощи на брега, точно под Дивижън Сити, тук на Кордиалити. — каза Фурунео. — Като се имат предвид всички смъртни случаи и случаите на полудяване, както и пълната мобилизация, обявена от Бюрото, реших, че е най-добре веднага де се свържа с теб. Ти все още работиш по случая, нали?

— Майтап ли си правиш? — запита го Маккай. Типичен бюрократ, помисли си Фурунео, припомняйки си максимата на Бюрото. Той не изказа мнението си на глас, но Маккай несъмнено долови оттенъка на мисълта му.

— Е? — настоя Маккай.

Да го сплаши ли се опитваше Маккай? Фурунео се замисли. Как можеше главната функция на Бюрото — да забавя действията на правителството — да се проявява и в толкова лични неща, като този разговор? Основно задължение на агентите бе да дразнят и тормозят правителството, защото по този начин си проличаваха нестабилните, темпераментни членове на кабинета, на които липсваха необходимото самообладание и умение да мислят трезво, подложени на психически стрес. Но защо трябваше Маккай да се придържа към тези си задължения в един частен разговор, при това с колега агент?

Някои от тези мисли явно бяха изтекли през трансмитера, защото Маккай реагира на тях, дарявайки Фурунео с една презрителна душевна гримаса.

— Къде се отнесе пък сега? — запита той.

Фурунео потръпна и възвърна чувството си за самоличност. Уф, беше на косъм. За малко да загуби собственото си Аз! Единствено завоалираното предупреждение в думите на Маккай го бе накарало да се стегне и му бе позволило да се върне към действителността. Фурунео се зачуди дали няма някакво друго обяснение за грубата реакция на Маккай. Прекъсването на развода не се броеше. Ако слуховете бяха верни, грозноватият дребен агент се бе женил повече от петдесет пъти.