Читать «Фани Мае» онлайн - страница 8

Правителството се превърна в огромно колело на разрушението, неуправлявано от никой, което се въртеше с такава трескава скорост, че превръщаше в хаос всичко, до което се докоснеше.

В отчаянието си, шепа разумни създадоха Саботажния Корпус, за да се опитат да забавят скоростта на колелото. Наложиха се кръвопролития и други форми на насилие, но колелото бе забавено. След време Корпусът се превърна в Бюро, във видът, в който съществуваше и днес — една затворена в себе си организация, група от разумни, които предпочитаха леките диверсии пред насилието, но… бяха готови да употребят и насилие, ако се наложи.

Една врата се отвори от дясно на Маккай. Кучекреслото му застина. Фурунео влезе, приглаждайки с ръка посивелият кичур над лявото си ухо. Стиснатите му устни издаваха киселото му настроение.

— Подранил си — каза той, побутна другото кучекресло и се настани срещу Маккай.

— Това място сигурно ли е? — попита последният. Погледна към стената, откъдето го бе изхвърлил вихровият цилиндър. Пространствената врата беше изчезнала.

— Препратих вратата обратно долу през собственият й цилиндър — каза Фурунео. — Взел съм всички необходими мерки да обезопася стаята. — Облегна се назад и зачака Маккай да заговори.

— Онзи хидробол още ли е там? — Маккай кимна към прозрачната стена и морето, което се виждаше в далечината.

— Наредил съм на моите хора да ми съобщят веднага, ако предприеме някакви действия — отвърна Фурунео. — Както ти казах, приливът го изхвърли на брега снощи. Заседна на една скала и от тогава не е мърдал.

— Заседна?

— Поне така изглежда.

— Някаква следа от раздвижване вътре?

— Доколкото можахме да видим — не. Хидробола изглежда някак… поочукан. Има някакви вдлъбнатини и драскотини отвън. За какво е целият този шум?

— Без съмнение, си чувал за Млис Абнет.

— Кой ли не е?

— Наскоро тя похарчила няколко квинталиона за да си наеме Кейлбан.

— Да си наеме… — Фурунео недоверчиво поклати глава. — Изобщо не съм подозирал, че може да се направи такова нещо.

— Нито пък някой друг е подозирал.

— Четох инструкцията за пълната мобилизация — каза Фурунео. — връзката на Абнет със случая не беше уточнена.

— Тя е извратена, както знаеш, пада си по боя с камшици — каза Маккай.

— Но нали я подложиха на терапия?

— Да, но не успяха да елиминират корена на заболяването й. Просто я нагласиха така, че да не може да издържа гледката на страдащо живо същество.

— Е, и?

— Тя намери изход, като си нае Кейлбан.

— Като жертва! — изуми се Фурунео.

Маккай видя, че Фурунео започва да разбира. Някой веднъж беше казал, че проблемът с Кейлбаните е, че не можеха да се вместят в никакви познати модели. И това, разбира се, беше вярно. Ако можете да си представите някакво реално съществуване, някакво създание, чието присъствие не можеше да се отрече, но което караше възприятията ви да тръпнат всеки път щом се опитате да го погледнете — тогава може би, ще можете да си представите Кейлбан.

Поетът Масарард ги бе нарекъл зазидани прозорци, отворени към вечността.