Читать «Фани Мае» онлайн

Франк Хърбърт

Фани Мае

Играта на думите може да породи известни надежди, които животът не може да изпълни. Това е и източникът на налудничавостта, както и на други форми на нещастие.

Рийвска поговорка

Всеки агент на БюСаб1 трябва да започне с изучаването на лингвистичните модели и нормите на поведение (обикновено самоналожили се) на обществото с което работи. Агентът събира информация за функционалните връзки, които произтичат от взаимозависимостите в нашата обща вселена. Тези взаимозависимости най-често първи стават жертва наречените илюзии. Общества, които се базират на пълно неведение по въпроса за оригиналните взаимозависимости, рано или късно изпадат в застой. Прекалено дълго замразени, такива общества умират.

Наръчник на БюСаб

Казваше се Фурунео. Аличино Фурунео. Припомни си това, докато влизаше в града за да осъществи трансгалактическия разговор. Винаги бе разумно да стегнеш собственото си Аз преди такъв един разговор. Той бе шейсет и седем годишен и помнеше доста случаи, когато хора бяха изгубвали самоличността си в налудничавия транс на междузвездните свръзки. Не толкова скъпата цена и отвратителното усещане, че в мозъкът ти са плъзнали червеи, колкото именно този фактор на несигурност имаше главната заслуга за ограниченият брой на желаещите да си имат работа с Таприсиот трансмитера. Но Фурунео знаеше, че не може да се довери на никого за този разговор с Извънреден Саботьор Йори Х. Маккай.

Беше 8:08 сутринта, местно време на планетата Кордиалити от системата Сфич.

— Май ще е доста трудно — промърмори Фурунео, без да се обръща конкретно към двамата щурмоваци, които бе взел със себе си, за да го охраняват.

Те дори не кимнаха. Знаеха, че той не очаква да му отговорят.

Бе все още хладно от нощния вятър, който духаше от към заснежените хребети на Били Маунтинс надолу към брега на морето. Бяха пристигнали в Дивижън Сити от планинската крепост на Фурунео с наземен мобил. Нямаха намерение да прикриват принадлежността си към Бюрото по Саботажа, но и не желаеха да привличат Вниманието върху себе си. Много от разумните имаха причини да не обичат Бюрото.

Фурунео бе наредил да оставят мобила извън градския пешеходен център и те бяха изминали остатъка от пътя пеша, като обикновени граждани.

Преди десет минути бяха влезли в приемната зала на сградата. Това бе център за възпроизводство на Таприсиоти и бе един от само двайсетината такива съществуващи в цялата Вселена — доста голяма чест за такава малка планета като Кордиалити.

Приемната зала бе не повече от петнайсет метра широка и около трийсет и пет метра дълга. Стените бяха златисто кафяви и целите покрити с малки вдлъбнатинки, като че ли някога са били от пластелин и са били замервани с малки топки по нечия странна приумица. От дясната страна срещу мястото където бе застанал Фурунео със своите щурмоваци имаше висока пейка. Тя заемаше три четвърти от дългата стена. Многото въртящи се светлинни глобуси на тавана хвърляха шарени сенки върху пейката и намиращия се върху нея Таприсиот.

Таприсиотите имаха странни форми. Приличаха на обгорени стволове от насечени дървета с прилични на смачкани фасове крайници, които се въртяха на всички възможни посоки, и тънки като игли речеви израстъци, които потрепваха дори когато не говореха. Този например, нервно си тактуваше по пейката със страничния си крак.