Читать «Фани Мае» онлайн - страница 3

— Пъча, пъча, пъча — каза Таприсиотът от пейката, като разтърси речевите си израстъци.

— Нещо не е в ред ли? — попита един от щурмоваците.

— Откъде да знам, по дяволите? — ядно го прекъсна Фурунео. Обърна се към Таприсиота и попита: — Ти ли си трансмитера?

— Пъча, пъча, пъча — отвърна Таприсиота. — Това е забележка, която аз сега ще преведа по единственият възможен начин, който може да има смисъл за теб и себеподобните ти, тези от Соларно-Земен произход. Това, което казах беше: Аз проверявам твоята искреност.

— Нима трябва да доказваш искреността си на някакъв скапан Таприсиот? — попита един от щурмоваците. — Това май…

— Никой не те е питал! — сряза го Фурунео. Тези първоначални нападки бяха нещо като поздрави за Таприсиотите. Явно този глупак не знаеше това.

Фурунео се отдели от щурмоваците, пресече залата и застана пред пейката.

— Искам да разговарям с Извънреден Саботьор Йори Х. Маккай — каза той. — Твоят робот-посрещач ме идентифицира и взе документите ми за самоличност. Ти ли си трансмитера?

— Къде е този Йори Х. Маккай? — попита Таприсиота.

— Ако знаех, лично щях да отида при него с пространствена врата — отвърна Фурунео. — Това е много важен разговор. Ти ли си трансмитера?

— Дата, час и място — каза Таприсиота. Фурунео въздъхна и се отпусна. Погледна назад към щурмоваците, кимна им да се върнат назад до вратите на залата и изчака да изпълнят указанието. Не искаше да подслушват разговора му. После се обърна и даде исканите местни координати.

— Седни на пода — каза Таприсиота.

— Благодаря на безсмъртните за това — промърмори Фурунео. Веднъж при такъв разговор трансмитерът го бе извел на един планински склон, брулен от вятър и дъжд и го бе накарал да се просне по очи преди да осъществи междузвездния контакт. Таприсиотите го наричаха „настройка на подготвителната среда“, каквото и да значеше това. Той бе докладвал случая в информационния отдел на Бюрото, където се надяваха един ден да открият тайната на Таприсиотите. Разговорът тогава му струваше няколко седмично възпаление на горните дихателни пътища.

Фурунео седна. По дяволите! Подът беше студен. Фурунео беше едър мъж, висок два метра и тежък осемдесет и четири стандартни килограма. Косата му бе черна, леко посребрена на слепоочията. Имаше голям нос и широка уста със силно издадена долна устна. Седна на дясната си страна за да облекчи лявото си бедро. Един явно лишен от чувство за хумор гражданин го бе счупил по време на една от първите му задачи в Бюрото. Раната и до сега оборваше всички лекари, които му бяха казали: „Не се притеснявай, изобщо няма да го усещаш след като го излекуваме“.

— Затвори очи — изписка Таприсиота.

Фурунео се подчини. Опита да се нагласи по-удобно на твърдият студен под, но се отказа.

— Мисли за контакта — заповяда Таприсиота.

Фурунео се замисли и образът на Йори Х. Маккай бавно започна да изплува в съзнанието му. Нисък набит мъж с разчорлена червеникава коса и физиономия на ядосана жаба.