Читать «Последният път» онлайн - страница 16

Другата бе — аз бях прихванал болестта от майка ми.

Първата картина, която моментално изникна в ума ми — как тя стиска силно ръката ми, но не си спомням да е имала нокти, щях да усетя разликата. В онзи последен миг от разговора аз бях прекалено афектиран от случилото се и вероятно това бе причина, сцената с нагънатото листче да изникне малко по-късно в главата ми. Телефонният номер върху хартията бе написан с кръв и това ми прозвуча като смъртна присъда.

Може ли, запитах се, майка ми умишлено да ме бе заразила, за да е сигурна, че ще се обадя на онзи проклет телефон? Беше привлякла нарочно вниманието върху себе си, за да не забележат как точно гълтам листчето. Не бях сигурен, че някога ще открия отговора. Както и да е, аз нямах избор.

Седмица след като се обадих, дойдоха за мен. Аз бях готов. Дадоха ми фалшиви документи, които удостоверяваха, че съм квалифициран лекар от клиниката „Майка Тереза“ и трябваше да пътувам към научния конгрес на лекарите — интернисти в Америка, който се провеждаше ежегодно в Ню Йорк. Това изглежда бе достатъчно (явно тия момчета си разбираха от работата), защото след два дни прекрачих прага на болницата. Не бих искал да се ангажирам с впечатленията си оттам, нито пък да назова местоположението на болницата (е, това е ясно защо). По-важното според мен бе, че разбрах истината за болестта. И тя хич не ми хареса.

Излекуваха ме за по-малко от седмица, след което се включих в програмата, такава бе уговорката — дигат ти задника към живот и за благодарност ти им го подаряваш. Болницата, такава каквато я видях нямаше нищо общо с това, което аз или който и да е друг склонен да се разболява човек можеше да има предвид. Стара сграда на два етажа представляваше само надземната й част. Разположена в предградията на… (оопссс, за малко да го кажа) тя бе съставлявала кварталната поща на града, преди да я преместят в по-нова и модерна сграда в посока на центъра, което бе станало преди повече от шестнадесет години. Не блестеше с нищо, с което да заслужи нечие внимание, което пък може би съставляваше по-голямата част от достойнствата й.

Аз бях настанен на 1-П (първи подземен етаж), тъй като втори бе в ремонт, а трети в строеж. В надземните етажи се разполагаше офисът на фирмата за облекло „Модърн фешън“, която за седемте години от началото на своето съществуване надали бе произвела нещо повече от изпрани мъжки слипове (пералното помещение се намираше на 1-П, зад столовата). Не ме разбирайте погрешно, това бе болница в пълния смисъл на думата, само че лекуваше специфична по своята природа болест, неописвана досега в нито един медицински журнал. При това лекуващите лица бяха по същество физици, а не лекари, макар някои от тях да поразбирваха от мускулни инжекции и с това в общи линии се изчерпваха медицинските им познания.