Читать «Последният път» онлайн - страница 19
Мартин Дамянов
— Да, да, да — жив съм. — зъбите на Тим тракаха като кречеталото в някой цирк — да, да, да — в цирка на ужасите. — Мога и да се хвърля през прозореца, стига да бях уверен че съм свършил; сега дори не съм сигурен че… че мога да продължа…
Той се хвана, че произнася молитва. Очите му шареха безпомощно в стаята на единадесетия етаж, попиха мръсния зелен цвят на тапетите, после се плъзнаха по овехтелия шкаф и съвсем случайно попаднаха върху черната подвързия на божията книга — на средната полица, след което проникнаха зад зацапаните стъкла на двукрилия прозорец.
Чуха се стъпки в коридира, шум от пращене на трески под нечии подметки и тежко дишане.
— Не мога! По дяволите, той е по-силен от мен.
Животът е по-силен от всеки!
Тим не бе сигурен, дали краката му бяха в състояние да го закарат до ръба на прозореца, камо ли да го метнат върху паважа. Две горещи сълзи опариха бузите му — прага на хола притъмня от нечия сянка, която продължаваше да се удължава. Тим като че ли разпозна тази сянка.
— О, не, не, не! О, не, моля те, Господи!
— Хайде, Тими, хайде да си вървим у дома. — каза познат глас, който определено не бе отговор на молитвите му. — Хайде, милото ми момче!
Гласът идваше от рамката на вратата и лъхаше на студ, и на тиня.
— Хайде, Тими. Чу ме. Бъди добро момче!
Сянката се приближи бавно до Тим и увисна над него като буреносен облак, просто нямаше кой да я спре. Може би защото, никой досега не бе успявал да спре мъртвец. Тя беше там — над него, Тим я усещаше — дъх на канела примесен с мирис на гнила плът и на пръст. Той не смееше да вдигне очи. Не можеше.
Майка му или това, което представляваха остатъците от нея сграбчи ръката му, Тим изхлипа като малко дете, и го повлече към изхода. Двете създания преминаха през вратата и се изсипаха на стълбището. Миризмата на гнило обаче остана.
Една зелена лампичка в стаята престана да мига и засвети монотонно. Последната мисъл записана в меморатора бе накъсана поради отслабването на мозъчния сигнал и появата на силни смущения.
— Всички… мъртви… Смъртта вече никога… същата…
…
info
Информация за текста
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1332]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:34
