Читать «Последният път» онлайн - страница 17

— Надали ще си съставиш мнение по-лошо от това, което вече имаш за мен, Бил, ако те попитам един идиотски въпрос. — погледнах въпросително към дежурния по етаж в момент на психически подем. — Какво всъщност ни мори, Бил? Имам предвид естеството на онова, което ни кара да пеем като охърбавели богомолци, маршовата песен над река Лета…

Бил се усмихна с онова, което някой наричат опит да се прикрие справедливо заслужено снизхождение.

— Естеството ли? — той се почеса благоразумно зад тила — Ами установи се, (имай предвид някои умни глави) че болестта TH-Psi е резултат от действието на нещо, което физиците наричат излъчвател на патогенно биополе и се намира на повърхността на един от спътниците на Юпитер — Йо.

Нямах добро предчуствие за това, което ще стане, когато отидем на Йо, но не го казах на Бил.

— Лъчението бе открито най-напред — продължи образователната си лекция той — от Фред Къзън, любител — физик, година преди да се прояви болестта. Много малко след това — колкото да се затегнат охранителните мерки в психиатричните клиники — тук Бил се изкикоти, като преболедувал пушач — се установи, че то влияе на мозъка както хаванската пура на Уинстън Чърчил. Само дето пурите не предизвикват мозъчни и съдови разстройства.

— Ооо! — успях да измъкна единствено от пресъхналото си гърло.

— За един нормален — не се впечатли особено от възклицанието ми Бил — и здравомислещ човек, (все по-рядко явление на Земята) това означаваше и продължава да означава, че някой е поставил излъчвателят там, макар да не отговаря съществено на въпроса, защо астрономите не са забелязали нашествениците. Съществува становище, според което планетата е претърпяла своего рода гео-космическа трансформация, което е довело до появата на тези лъчения, но това в никакъв смисъл не обяснява съществото на процеса предизвикал тази трансформация, нито пък показва как да бъде овладян. Дейвид Маклитъл от отдела за научни проучвания към НАСА потроши сума ти здрави нерви върху този проблем, макар единственият резултат от старанието му да бяха дузина оскубани кичури коса и тонове надраскана с всевъзможни формули хартия… и изобретяването на меморатора, ако трябва да бъда съвсем точен, но това е друга тема на разговор. Това е.

— Благодаря, Бил, ти си чудесен разказвач. Мисля че вдянах всичко. — нямаше как да не бъда любезен, Бил държеше ключа към шкафа с успокоителните, а това го превръщаше в много важна фигура — тук на борда.