Читать «Тази сутрин» онлайн - страница 5

има само неизхвърлени кофи за смет

натъпкани със съвест,

жените тук раждат

стискайки ъглите,

а някъде се мъчат да раждат

стискайки трева,

няма слаби,

защото всички, вместо ръце,

имаха чукове,

да му мислят камъните

и… лудите

в тази лудница

издялана само от ръбове…

от прозореца ми се вижда

човеколомната,

една потъваща катедрала

Инструментална хроника „Каменна лудница“ — II

той е всичко,

което не си,

той е укритие от кучетата

на твоята съвест —

напръскани с болка следи — ничии,

той ограби твоите пътища,

за да тръгнат други по тях —

за никъде,

той влезе във храма ти,

домъкнал калта от улицата,

като просяк, но винаги сит,

той е като вятъра,

който облича със студ дъжда

и го забива във костите

на скитащия мрак,

мрак, мрак…

мрак, като послание до лудия,

търсещ убежище за своята сянка,

мрак, като стъпки застинали

във шепот зад рамомо ти —

сладникавия смях

на жените от обратната страна на деня,

о, град палачо,

ти, който раздаваш каменни килии

за поединично умиране,

килии, които се заключват отвътре,

колко заключени врати,

колко гилотини

зад мръсни прагове,

като крепости,

като хоризонти,

град убиец,

любител на бавната смърт,

ти раздаде най-страшното оръжие —

онова грапаво острие на отчуждението,

наречено — Ключ,

средство за самотно умиране,

не… стига,

заудряйте с юмруци

по залостените порти,

покажете се зад решетките,

за да видите как лудите

погребват своите Ключове…

/след време/

тогава Земята стана на дупки

от отворени врати,

като зейнали пропасти

и хората сами се погребваха

препъвайки се в чуждите прагове,

и тогава…

тогава някой изрови онази Лудост,

която никога не беше заравяна…

Интервю с дявола

Добре дошъл,

ето го ключа от твоята килия

за бавно умиране,

категория лукс:

с две резета,

тоалет с теракот,

кабел,

си ди,

пи си

и място на долния нар

с изглед към гробищата,

имаш съседи,

от ляво —

старата циганка,

която си изпива кафето

сама и до край,

от дясно —

момчето,

което си изпива бутилката

само и до край

— А наема?

— В замяна искам живота ти

— Вещи?

— Нищо, което да можеш да занесеш Там.

— Непоносимости?

— Влечуги с мимикрия.

— Контакти със другия пол?

— Нима има такъв!

— Вредни навици?

— Този живот.

— Честито! Ето го твоя номер в регистъра:

666!

ъглите са измислени,

за да се срещаме в тях

когато ни е страшно,

за да се притискаме,

когато света ни притиска

в стените от молитви направени,

там, във ъглите,

между молитвите —

полуизмислени,

полуживи,

полубогове…

ъглите са измислени,

за да ни разделят,

за да тръгне зад тях

всеки по пътя си —

полуизмислен,

полумъртъв,

полубог —

един разделен бог…

свят от ъгли,

място за молитва

на полубогове,

разбрали или не,

че ги разделя

Молитвата

Посвещение

пред прага на Храма — сухи листа,

тихо стъпки за Посвещение шепнат молитва,

непреклонно,

без глас,

без тамян,

без сълзи…

пред Храма сухи листа,

а вятъра към небето ги вдига

Невидими

за двата бели гълъба

не свършва приказката зимна,

защото още са Невидими

Безветрие

безветрие…

пред огледалото

на морето

мачтите

сплитат

бели

коси

Полъх

гръм…

шум от крила,