Читать «Тази сутрин» онлайн - страница 4

тук рядко спира света,

защото малко

са последните пътници,

тръгвам от себе си днес

и вървя през миналото,

търся местата,

където бях се разпръснал

но ще се събера ли,

там,

в края

на пътя обратен

Усилие

на вятъра

паяжина

три

треви

привързва

и… се къса

Време за любов

пиша нещо за себе си,

аз съм единствения му читател,

то ми разказва за това,

което винаги съм знаел…

ето как започвам:

измислих се,

измислих се и после се намерих сред измисленото,

там където бях повече от измислен и повече от истински,

тогава си измислих Име,

за да се намеря в себе си,

полуизмислен, полуистински,

свободен съм да затворя очи,

но после тъмнината ме държи заложник,

свободен съм и да ги отворя,

но после светлината ме ослепява,

тогава свободен ли съм…

време е да погледна със затворени очи

това, което винаги съм имал,

чакам страданието да си тръгне,

но то остава,

чакам радостта да остане,

но тя си тръгва,

но аз съм Тук…

но тук ли съм…

открих се,

затворих веднъж очи и ги отворих,

не е време за сънуване,

време е за живеене,

аз съм истински,

моята плът са страданието и радоста,

аз съм Любов,

аз съм малкото време

в което Тя се случва

Петнадесет следобед

ще чакам себе си там —

накъде в петнадесет следобед,

ще чакам себе си там,

но ще има ли какво да си кажем,

ще чакам себе си там,

където нещо бях си оставил —

всичко…

в петнадесет следобед,

ето, вече нямам ръце —

никакви…

в петнадесет следобед,

имам само криле,

някъде в петнадесет следобед,

как да се взема тогава в ръце,

за да стигна небето —

там…

в петнадесет следобед

Умиращо време

умиращо време

вкопчило се в стъпките ми —

мръсни пръсти,

небе избрало четири ъгъла,

за да те затвори в стаята си —

телефонна кабина,

където можеш да се обесиш само на колене,

камък, който те подритва,

път, който стъпва по теб

и сянката ти,

която те предава на първия случайно срещнат облак

Тя

тъгата прави дълги пътищата до дома

или обратно,

като зърно в напукатите шепи на сеяча

тя пари, когато я държиш и нарочно

крачиш бавно, за да посееш повече от нея,

за да бръкнеш по-дълбоко в раната…

и ако там остане зрънце,

на Птицата го дай

случайно кацнала на рамото ти —

тя умее да преглъща чужда болка,

като лечителка,

доверила се на вятъра

и на пулса на сърцето си

Въздишка

да търси работа

един рибар дойде във ковачницата…

тежко

въздъхнаха

старите

мехове…

Друга въздишка

две дървета сплели корени на стръмния склон —

отронват се камъчета между тънки пръсти…

тръгна си вятъра,

въздъхват клоните —

още малко…

още малко…

Ъгъл

когато прозореца стане черен

и в стаята тъмнината се взриви

от искрата на твоето днешно присъствие,

тогава душата ми започва да се гърчи

простреляна от вътре на вън със спомена…

бъди така добра да излезеш от мен

и за застанеш там — в ъгъла,

мястото на Немирните

Инструментална хроника „Каменна лудница“ — I

от прозореца ми се вижда Каменоломната,

ръбести правоъгълни камъни

натъпкани с ръбести парчета алчност

наречени хора,

няма врати,

има дупки с каменни прагове,

няма души,

има луди, които се радват на ъглите,

няма ги добрите уличници,