Читать «Тази сутрин» онлайн - страница 10

тя беше се сгушила на лявото му рамо,

а то искреше по-силно от всякога,

„О-О-О“ — въздъхна майката Земя

и изпрати няколко пухени облаци

да покрият свенливо голотата на дъщеря и,

птиците гледаха това грандиозно представлание

и пееха в хор — „няма две“… „няма две“… „няма две“…

О

търсиш си шарката

и цветното сънувано,

бодеш се,

вплиташ се

и се разплиташ,

разнищваш,

засукваш се,

променяш

цвета си на слънце,

изнищваш се в тъмното,

за да се вденеш

на светло,

усукваш се,

боли те,

че се разделяш,

че част от теб

остава от вън

на тесния процеп,

мокриш се,

мокрят те

със слюнка

любовна

и от презрение

слюнка,

изсъхваш

наострена

и минаваш

точно…

в средата

на „О“

Кеншьо

да те

желае

жена

това е бо…

жествен

жест

Тази сутрин

тази сутрин реката облече мъгла

и така за бреговете се скри,

че те с пясъчни пръсти да я попият затърсиха…

слънцето от изгрева

не посмя да се съблече

изгубило огледалото на очите й…

вятъра, понесъл няколко думи,

се спря между хълмовете

заслушан в многоточието на кълвачите…

тази сутрин като кучка

нощта в мене се спря

и…

реши бавно да ражда…

виждащи

* * *

зная, че пътя е само един, този на нашето Сърце, той няма посока, всеки сегашен удар

на Сърцето е за всяка сегашна Стъпка, за да има посока трябва да има Стъпки, които са

били и които ще бъдат, но няма такива, Вятъра е добър стопанин на стъпките, вижте

колко е Бяло, толкова Бяло, само Сърцето се чува…

info

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11503]

Последна редакция: 2009-05-03 13:43:23