Читать «Тази сутрин» онлайн
Бойко Бетов
Annotation
Занимание самотно е всяко Предчувствие
в Езичество Вълната люби на кълбо
Есенно Безветрие с Невидими Октави
Триптих под пухеното одеало мъглата композира
сънуват Огнен пламък Две луни а Небето му се иска да вали
Затворен Пристан Като тетрадка След дъжда
на Наранено Утро с Наранено желение Надникна в очите
Уморени Камбани Довечера
Забравени тайни По мекия сняг
Стъклопис с Посвещение ще напиша
Умиращо време За теб
Самодива Думи на Нежност
от твоята Биография наобратно с Въздишка е взела
Друга въздишка Да Нося те Нощ
В тишина Върти се мъглата В праха Паяжина изгаря
Колко е тънко небето
Бързат сенките да притихнат вятъра
Музика днес
Тази нощ е Празник на робите
В шепите на старите стени Вечерен Блус с Ухания Насища Стъпки
Ъглите са измислени за Каменните лудници
без тях Четиридсет и осем мига Жътва
са като Молитва
Слънчогледов дзен за Заскрежетото поле
Дърво в сърцето на полето На клоните избягаха листата
а В коридора Заскърца пясъка
Вечер Есен Утро
Вода през пясъка като Подарък за Замръзнала луна
Затишие пред Прилив докосва Вечер Или Нежност
Усилие за Песен в Плетка се ражда
Алхимическа прескрипция на Ъгъл
Привечер
в Петнадесет следобед Време за любов е
като Подарък за Мътната луна В студена нощ
Капка Интервю с дявол Толкова Птичи стъпки по пясъка
започва Тада в сезона на Нава
Дъжда счупи крилата на Капчука в Симетрии
Сливане
Кеншьо
Бойко Бетов
info
Бойко Бетов
Ла
* * *
Опитвали ли сте да степенувате Вятъра… Ето го тук…
Тишина…
Дъх…
Лъх…
Полъх…
Повей…
Вей…
Вие…
Не е време за разсъждения, нито за анализи. Собствените ние сме забравили как звучим, откъде сме тръгнали и коя посока ни е открила. Многоликите са повече от Единаците, защото тях ги обявиха за вредни и ги изтребиха с условия и зависимости. Но има тайни проходи, тайни пътечки, тайни камъчета в изсъхнали утрешни локви. Насновани едни до други, те заплитат петолиния за Единаците. В тях пък степените на Вятъра мелодират композиции за инструментите на Радостта.
И звучат…
Единаците звучат…
Не търсете в тези думи вой срещу луната или звездите.
Воят е срещу зърното грозде в бъчвата на слънцето и срещу прилива, роден от извора навътре.
Събирам думите, които не могат да бъдат събрани.
Разказвам нещо, което не може да бъде разказано.
Укротявам звуци, за да освободя тоновете.
Пътеките тук лъкатушат и музицират в най-голямата концертна зала, кръстена на нещо което все още няма име.
Тъмното не е последното, което остава в залата след симфоничен концерт, но първото с което всеки концерт започва преди да Започне е Едно — един тон — ЛА…
Когато с Ла се започне живота или се настрои Душата, тогава най-вярната ни тоналност е да се Живеем и Случваме.
Преди да се съмнете вчера и преди да залезете утре погалете сетивата си извън човешката физиология, затворете очи докато четете и чуйте как Сутринта обвива в нежност утрото си, как, ведно със степенувания Вятър, композират мелодии в един-единствен тон — ЛА…
Самотея като единствено листо на вятъра
Мисля си, че човешкият живот е едно „занимание самотно“, точно като краткият момент в който листата се откъсват от дървото, реят се за малко и падат при другите. Дали те усещат загубената връзка с дървото — не зная, но ние я усещаме в този свободен полет, тя ни държи, като че ли с някаква невидима нишка, сякаш листото се е оплело в паяжина и му е трудно да отлети, а само трепти, вибрира на вятъра, усуква се, върти се, а после се откъсва и полетява, но къде…
