Читать «Тази сутрин» онлайн - страница 2

Питам се може ли да направим от този полет нещо прекрасно, неповторимо…

Можем ли…

Езичество

есен,

първа младата бреза съблече се,

на бялата й кожа

да се порадват

кестените стари

*

избягаха листата

от клетката на есенните клони,

вятъра им даде ключа

*

голите клони

и

вятъра

сплетоха пръсти,

борба за едно изоставено гнездо

*

дъжда изми листата жълти,

за да тръгнат те

окъпани на път

*

есен,

долетяха птичите гнезда,

накацали във клоните на голите дървета

*

отиват си щъркелите,

отгледали още едно лято

*

плясък на котва,

още един ден

на пристана се спря

*

буря без дъжд — какви облаци,

плач без сълзи — колко боли

*

трудно й е на Луната да си тръгне,

със сърпа си порязала

пръстите на есенните клони

*

топла есенна вечер,

миризмата на запалена шума

и цъфнали кестени

така обърка дъжда

*

децата отвориха учебниците —

лек ветрец

от прелистеното лято

*

измислих те,

така измислена

в съня ми те повиках

и за ръка те хванах там,

за да се събудим заедно

*

разнищват тъмнината

сънища,

на деня

за новата

му риза

*

на разсъмване

на брега

запалих ти огън,

за да ме намериш

*

да те сънува някой

и в съня си той

да те повика,

заедно да се събудите

*

вятъра докосна съня ти

и до моя сън го довя

*

мъглата очаква утрото

спряла над реката,

лудо бие сърцето й —

вятъра

*

утро,

водопад от погледи,

зениците ми

пръските събират

до… сърцето

*

тъжни лодки хвърлят котви —

въздъхна реката

*

преплитат се две хвърчила,

за да паднат заедно

*

в края на лятото

отново приижда реката,

за да го скрие

*

кафенее кестена,

за да има време

пак да разцъфти

*

пропяха младите щурци

във ниското,

тихо сядам на първия ред

*

на агавето цвета,

сладки устни

на колибрито

поднесе за

целувка…

*

потрепват ъгълчета

на тънки устни,

нежно звъни дъха ти

*

събудих теб и нощта,

за да кажа

колко ви обичам

*

с вода от лунната

пътека те поливам,

усещаш ли

пръстите на светлината

*

шептят боровете

утринна молитва

пред олтара на небето,

ела със мен

във този храм

*

бледа луна,

стъпките

сънищата си

помитат,

никаква следа от нощ

*

буря в чаша вода,

само полъх от пръсти

*

поглед

през тясна зеница

изгаря сърцето

*

отлетяха щъркелите —

димят запалени

техните ашрами —

плясък на два пъти

повече крила

*

разходка в дъжда —

на връщане

по лицето ти

все същите капки —

моите пръсти

*

отново изорани ниви,

широки пазви

семената ще накърмят

*

дъжда окъпа листата,

а светлината ги целуна…

след това

*

лодка вързана за сухата топола,

подивяха вълните — нейните сестри

Есенно

дъжда намокри

на мъглата преждата,

как между дърветата

тя сега ще се втъче

*

мъглата затвори вратата към небето —

стана тихо… тихо…