Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 150

Тя тъжно се усмихна.

— Странно как мъжете, които обичам, са винаги толкова прави, когато става въпрос за мен. Би ли казал, че съм крехък човек, татко?

За пръв път от дълго време тя забеляза весели искри в очите му.

— Господи, момиче, ти си толкова крехка, колкото е стоманен прът.

— Е, това поне е нещо.

— Винаги ми се е искало да си малко по-отстъпчива. Вместо да дойдеш при мен веднъж — само веднъж — и да ме помолиш за помощ, ти се захвана да чистиш хорските къщи и да работиш до полунощ в бара.

— О, и ти ли — промърмори тя и се отдалечи към прозореца.

— Винаги, когато те видех, имаше сенки под очите. Разбира се, според майка ти това скоро ще се промени.

Тя го погледна през рамо.

— Ще се промени?

— Етан Куин не е мъж, който ще допусне съпругата му да се съсипва от работа. Такъв мъж трябваше да си потърсиш от самото начало: честен, стабилен.

Тя отново се усмихна тъжно и прокара ръка през косите си.

— Мама греши. Няма да се омъжвам за Етан.

Пит се накани да каже нещо, но спря. Беше достатъчно интелигентен да се поучи от грешките си. Ако я е насочил към един мъж, като е изтъквал недостатъците му, може да я отблъсне от друг, като изрежда качествата му.

— Е, нали знаеш каква е майка ти — смутолеви той и реши да смени темата: — Ти си чудесна майка, Грейс. Справяш се отлично, и то при доста трудни обстоятелства. Изградила си добър живот и за двете ви, и то съвсем сама.

Сърцето й се сви от умиление.

— Благодаря ти.

— Впрочем… На майка ти ще й бъде приятно, ако останеш за вечеря. — Вдигна очи към нея и тя не видя в погледа му хлад или отчуждение. В очите му се четеше молба и извинение. — Аз също бих искал да останеш.

— И аз. — После просто пристъпи към него, настани се в скута му и зарови лице в рамото му. — О, татко, толкова много ми липсваше.

— И ти на мен, Грейси. — Той започна да се люлее, а сълзите някак сами се изплъзнаха от очите му. — Страшно ми липсваше.

Етан седна на най-горното стъпало на предната веранда на Грейс и постави чантата й до себе си. На няколко пъти се изкуши да надникне вътре, та да види какво толкова носи една жена, че е така тежка.

Но до този момент бе устоял на изкушението.

Сега се чудеше къде ли е. Още преди два часа, преди да отиде в работилницата, мина оттук. Не видя колата й и не се отби. Ако вратата беше отключена, можеше да остави чантата вътре, но по този начин нямаше да постигне нищо.

Докато привършваше това онова по яхтата в работилницата, доста мисли по въпроса. Разсъждава главно колко ли време ще й е нужно да се поуспокои и гневът й да премине в раздразнение.

Смяташе, че ще се справи с раздразнението й.

Повтаряше си, че е по-добре, дето още не се е прибрала. Така и двамата разполагаха с няколко часа да се поуспокоят.

— Обмисли ли вече всичко?

Етан въздъхна. Бе надушил баща си още преди да го види седнал удобно на стъпалата с кръстосани глезени. По-точно надуши печените фъстъци в пликчето в скута на Рей. Баща му обичаше фъстъци.

— Не съвсем.

— Понякога е добре да се оставиш да те ръководят чувствата, а не разумът. Ти имаш добри инстинкти, Етан.