Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 149

— Имах ти доверие. — Той се надигна на стола. — И виж какво стана.

— Да, виж какво стана. Забременях. Нали същото каза и навремето? Сякаш съм го направила сама, и то за да те ядосам.

— Джак Кейси не струваше. Разбрах го от мига, в който го видях.

— Повтаряше го непрекъснато, докато го превърна в забранения плод и не устоях да не отхапя от него.

Сега вече очите на Пит блестяха и той се надигна от стола.

— Да не би да ме виниш, че си навлече неприятности.

— Не, аз съм си виновна. Но няма да се извинявам. И ще ти кажа следното: той не беше и наполовина толкова лош, колкото ти го изкарваше.

— Но те изостави, нали?

— Също като теб, татко.

Десницата му се стрелна нагоре и изненада и двамата. Не я удари, но ръката му потреперваше, докато я спускаше надолу. Като дете съвсем рядко я шляпваше по дупето, а и тогава него повече го болеше отколкото нея.

— Ако ме беше ударил — подхвана тя, — щеше да е първото истинско чувство, което си показал спрямо мен, откакто дойдох при теб и мама да ви съобщя, че съм бременна. Знаех, че ще се ядосате, че ще ви огорча и разочаровам. Но бях толкова изплашена. Ала колкото и лошо да си го представях, в действителност се получи още по-лошо. Защото ти не застана до мен. За втори път, татко, и то за толкова важно нещо, ти не ме подкрепи.

— Когато една дъщеря каже на баща си, че е бременна, и то от мъж, за когото я е предупреждавал да го избягва, той има нужда от малко време, за да се съвземе.

— Срамуваше се от мен и ми се сърдеше, защото се притесняваше как ще реагират съседите. И вместо да ме погледнеш и да забележиш колко съм изплашена, ти виждаше единствено, че съм направила грешка, с която ще трябва да се примириш.

Извърна глава, за да не се разплаче.

— Обри не е грешка. Тя е дар.

— Знаеш, че страшно я обичам.

— Както и че мен не ме обичаш.

— Това не е вярно.

— Отдръпна се от мен, когато се омъжих за Джак.

— Ти също се отдръпна.

— Вероятно. Веднъж се опитах да се справя без твоя помощ. Започнах да събирам пари да отида в Ню Йорк. Не успях. Но възнамерявах да изградя брака си без чужда помощ. И с това не се справих. Оставаше ми само бебето в мен и нямах намерение да се провалям и по отношение на него. Ти дори не дойде в болницата, когато раждах.

— Дойдох. Дойдох и я погледнах през стъклото. Приличаше точно на теб: дълги крака, дълги пръсти и жълт мъх по главата. Надникнах и в твоята стая. Ти спеше. Не можах да вляза. Не знаех какво да ти кажа. Сигурно затова отново се ядосах. Беше родила, нямаше съпруг, а аз не знаех какво да направя. Имам твърди убеждения по отношение на тези неща. Трудно ми е да отстъпя.

— Не исках кой знае колко да отстъпваш.

— Все чаках да ми дадеш възможност. Мислех си, че след като кучият син избяга от теб, ще почувстваш нужда от помощ и ще си дойдеш вкъщи.

— За да ми кажеш колко си бил прав, като си ме предупреждавал?

Нещо, което можеше да се сметне и за съжаление, пробяга в очите му.

— Предполагам, че си го заслужих. Предполагам, че точно това щях да направя. — Седна отново. — А и, по дяволите, бях прав.