Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 152

Бутна вратата и внимателно я притвори.

— Настани ли я?

— Да. Изкара дълъг ден. Като мен. Надявам се да не ми отнемеш много време.

— Предполагам, че няма. Искам да се извиня, че те направих нещастна. — Тя не седна на стълбите до него, затова той стана. — Не постъпих добре и не бях честен с теб. Не биваше да те докосвам. Но част от мен така силно те желаеше. И знаех, че докосна ли те, няма да искам да те пусна.

— И предварително си беше наумил да го направиш.

— Бях решил да изживея живота си сам. И се справях успешно съвсем до скоро.

— Намираш го за благородна жертва, а според мен е проява на невежество. — Усети, че отново се разпалва. — Не е ли по-добре да оставим нещата такива, каквито са.

— Знаеш отлично, че ако се оженим, ще искаш още деца!

— Точно така. И макар никога да не приема твоите причини да не ги направим заедно, има и други начини за създаване на семейство. Ти поне би трябвало да ги знаеш. Можехме да осиновим деца.

Той я зяпна изумен.

— Ти… Смятах, че искаш отново да забременееш.

— Правилно. Искам, защото щях да обичам детето ни, което расте в мен. И щях да знам, че си до нас. Но това не значи, че нямаше да потърся и други начини. Ами ако не мога да родя повече деца, Етан? Представи си, че сме влюбени, решили сме да се оженим и ти разбереш, че не мога да имам деца. Щеше ли да спреш да ме обичаш, щеше ли да ми кажеш, че не искаш да се ожениш за мен?

— Разбира се, че не. Това…

— Но не става въпрос за неможене — прекъсна го тя, — а за неискане. И щях да се опитам да разбера какво чувстваш, ако ти не се криеше от мен. Ако не ме бе отблъсвал, когато единственото ми желание бе да ти помогна. Но няма да направя компромис с нищо. Няма да се свържа с човек, който не уважава чувствата ми и не споделя проблемите си с мен. Няма да живея с човек, който не ме обича достатъчно, че да остане при мен, да обещае заедно да остареем и да бъде баща на детето ми. Няма да продължа връзката си с теб, защото не искам да се нагърбя с обяснения пред дъщеря си как не си ме обичал и уважавал достатъчно, за да се ожениш за мен.

Пристъпи към вратата.

— Недей — пророни той и затвори очи, за да се пребори с обземащата го паника. — Не ме изоставяй, Грейс.

— Не аз те изоставям, Етан. Не виждаш ли, че от самото начало го правиш ти?

— И стигнах дотам, откъдето тръгнах: гледам те, имам нужда от теб. Никога няма да успея да го преодолея. Дадох си толкова обещания относно теб и постоянно ги нарушавам. Допуснах тя да остави белега си и върху онова, което е между нас. Искам да залича този белег, ако ми дадеш шанс. — Сви рамене и добави тихо: — Премислих нещата.

Тя за малко да се усмихне.

— О, това е нещо ново.

— Искаш ли да чуеш за какво мисля в момента? — Доверявайки се на инстинкта си, заслушан в сърцето си, той погледна нагоре към нея. — Мисля си, че винаги си била ти, Грейс. Единствено ти. И винаги ще бъдеш само ти. Винаги ще изпитвам нужда да се грижа за теб. Това не е, защото те смятам за слаба, а защото си ми прекалено скъпа.