Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 151

— Като следвах инстинктите си, стигнах дотук. Ако никога не я бях докосвал…

— Ако никога не я бе докоснал, щеше да лишиш и двама ви от нещо, което някои хора търсят цял живот и никога не намират. — Рей бръкна в пликчето и извади шепа фъстъци. — Защо да се отказваш от нещо толкова рядко и ценно?

— Нараних я. Знаех, че ще стане така.

— Именно тук бъркаш. Не приемаш любовта, когато ти се предлага. Разочароваш ме, Етан.

Думите му му подействаха като шамар. От онези, които и двамата знаеха, че помнят и болят. Именно защото се чувстваше наранен, той се загледа в жадните за вода маргаритки до стъпалата.

— Опитах се да постъпя както смятах за правилно.

— За кого? За жената, която иска да сподели живота си с теб? За децата, които бихте могли да имате? Опасно е да си играеш с делата на Господа.

Раздразнен, Етан погледна косо баща си.

— Има ли?

— Какво?

— Има ли Господ? Предполагам, вече знаеш. Нали си мъртъв от няколко месеца?

Рей отметна глава и звучно се засмя.

— Етан, винаги съм се възхищавал на остроумието ти и бих искал да разполагам с време, за да обсъдим заедно тайните на Вселената, но времето лети. — Продължи да дъвче фъстъци, изучавайки сериозното изражение на Етан, което го накара да се усмихне ласкаво. — Да те наблюдавам как ставаш мъж бе едно от най-големите удоволствия в живота ми. Сърцето ти е голямо колкото залива, в който си влюбен. Надявам се да му се довериш. Искам да си щастлив. Така и така всички ви чакат неприятности.

— Със Сет ли?

— Той ще има нужда от семейство. От цялото семейство — добави Рей и поклати глава. — Прекалено много мъка има през краткото време, когато сме живи, Етан, за да отблъскваме щастието. Помни и цени радостите. — В очите му се появиха закачливи пламъчета. — Стегни се, синко. Времето ти за размисъл изтече.

Чул шума от колата на Грейс, Етан извърна глава. Знаеше, без да поглежда, че баща му вече не е до него.

Щом видя младия мъж седнал на стъпалата на верандата й, Грейс изпита желание да отпусне глава върху волана. Не беше сигурна дали в момента сърцето й ще издържи още емоционално натоварване.

Вместо това обаче излезе, извади заспалата Обри от столчето и като сложи натежалата й главица на рамото си, тръгна към къщата. Видя как Етан се надига.

— Не съм склонна за още един рунд с теб, Етан.

— Дойдох да ти донеса чантата. Намерих я вкъщи.

Сепна се и се намръщи. Фактът, че я бе забравила, показваше колко разстроена е била.

— Благодаря.

— Искам да поговоря с теб, Грейс.

— Съжалявам, трябва да сложа Обри в леглото.

— Ще те изчакам.

— Казах, че не съм склонна да разговаряме в момента.

— А аз казах, че трябва да поговоря с теб. Ще те изчакам.

— Тогава ще ме изчакаш да се съвзема и да се подготвя — обяви тя и влезе вътре.

Очевидно още не е стигнала до състояние на раздразнение, прецени той. Но седна и зачака.

Тя не бързаше. Съблече Обри, зави я, оправи спалнята. Отиде в кухнята и си наля лимонада, въпреки че не изпитваше никаква жажда. Независимо от това пресуши чашата.

Виждаше го през мрежестата врата седнал на стъпалата. За миг си помисли дали да не я залости, за да разбере какво всъщност й е на душата. Но установи, че вече не е толкова разгневена и не си заслужава да проявява дребнавост.