Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 147

— Би могло — съгласи се Етан озадачен.

Всички заедно, помисли си радостно Сет, ще работят. На глас обаче изрече:

— Работата е адска, защото става горещо като в кучи гъз.

Етан се постара да не се разхили.

— Мери си приказките. Анна е в кухнята.

Момчето сви рамене, но все пак хвърли предпазлив поглед през рамо.

— Тя е готина.

— Прав си. — Усмивката му стана по-широка. — Готина е. Не стой буден до среднощ да рисуваш лодки или да гледаш телевизия, след като ще идваш с мен утре.

— Добре, добре.

Сет го изчака да излезе, после грабна чантата на стола във всекидневната и хукна навън:

— Хей!

— Господи, момче, ще ме оставиш ли да тръгна най-после?

— Грейс си забрави чантата. — Подаде му чантата с невинна физиономия и добави: — Май мислеше за друго, когато си тръгна.

— Май да.

„По дяволите, тежи поне пет кила!“ — помисли си Етан.

— Най-добре е да й я занесеш. Жените пощръкляват, ако си забравят чантите. Е, хайде.

Втурна се обратно в къщата, изкачи стъпалата и залепи нос на прозореца към предния двор. Оттам видя как Етан се почеса по главата, пъхна чантата под мишница, сякаш е футболна топка, и бавно тръгна към пикапа.

Братята му са доста странни, помисли си той. После се ухили. Братята му. Нададе победоносен вик, спусна се по стъпалата и се насочи към кухнята с намерението да изпроси нещо за ядене от Анна.

Двадесета глава

Грейс искаше да се поуспокои, преди да се отбие при родителите си да прибере Обри. Не умееше да скрива чувствата си; особено от бдителната си майка или от чувствителната си дъщеря.

Последното, от което се нуждаеше в момента, бяха въпроси. А и не бе в състояние да дава никакви обяснения.

Наговори му всичко, което мислеше и чувстваше. И не съжаляваше. Дори това да означаваше край на дългогодишно приятелство — дългогодишно приятелство, на което държи. Тя няма какво повече да направи. Двамата с Етан ще трябва да се държат като възрастни, в присъствието на хора да бъдат любезни един с друг и да не въвличат други в битката си.

Определено няма да е нито лесно, нито приятно, но вероятно ще даде резултат. Вече трета година между нея и баща й съществуват такива отношения. Свикнала е.

Продължи да обикаля с колата двадесетина минути. Пръстите й вече не стискаха така силно волана, а изразът на лицето й, което се отразяваше в панорамното огледало, нямаше да изплаши дете или куче.

Каза си, че вече напълно се владее. Толкова се контролира, че ще заведе Обри в „Макдоналдс“. А следващия свободен ден двете ще прекарат на панаира в съседното градче. Определено не възнамеряваше да седи вкъщи и да страда.

Не затръшна вратата на колата — според нея това бе отличен знак колко е спокойна. Пред спретнатата къща в колониален стил на родителите си спря за миг да се наслади на бледолилавите петунии, провесили цвят от саксиите по прозорците.

Просто лош късмет я накара да отклони поглед от цветята. Видя баща си, седнал в люлеещия се стол като крал на трона си.

Усети как отново я обзема гняв и се втурна в къщата.