Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 146

— Нищо му няма на момчето.

— Какво значение има? — Спокойно посрещна разгневения му поглед. — Не бива да му се позволява да рискува.

— Не можеш да смесваш така двата случая.

— Защо не? И двамата имате почти еднакъв произход. След като си така твърдо решен да не предадеш лошите си гени, Етан, защо не помислиш за стерилитет?

Инстинктивната и чисто мъжка реакция почти я накара да се засмее на глас.

— Достатъчно, Анна!

— Такова ли нещо ще предложиш на Сет.

— Казах — достатъчно.

— Да, да. Дори е повече от достатъчно — съгласи се тя. — Но отговори ми на един последен въпрос. Смяташ ли, че едно умно, макар и израсло в лоша среда момче трябва да бъде лишено от нормален живот като възрастен, защото е имало лошия късмет да бъде заченато от безсърдечна, а вероятно и недобра майка?

— Не. Не смятам, че е редно.

— Без никакви възражения този път? Никакви допълнителни коментари? Тогава ще ти кажа професионалното си мнение. Напълно съм съгласна с теб. Той заслужава всичко, което ще успее да вземе от живота; всичко, което ще създаде и всичко, което ще му докаже, че е човек, а не развален продукт на зла жена. Същото важи и за теб, Етан. Ти си онова, което си направил от себе си. Е, може би малко глупав — обяви тя с усмивка и стана, — но добър; будиш възхищение и уважение.

Пристъпи към него и сложи ръка върху рамото му. Когато въздъхна и извърна глава, за да я зарови в рамото й, очите му се насълзиха.

— Не знам какво да правя.

— О, знаеш — отвърна тихо тя. — Тъй като си ти, ще ти трябва известно време да го обмислиш. Но си направи услуга този път и мисли бързо.

— Май ще отида до работилницата да поработя и да си избистря главата.

И понеже изведнъж се настрои съвсем майчински към него, наведе се и го целуна по главата.

— Да ти приготвя ли няколко сандвича?

— Не. — Прегърна я на свой ред. Видя влагата в очите й и я потупа по рамото. — Не плачи. Кам ще ми откъсне главата, ако разбере, че съм те разплакал.

— Няма.

— Е… — Тръгна да излиза, поколеба се, но спря. — Анна, майка ми, истинската ми майка — уточни той, защото единствено за Стела Куин мислеше по този начин, — щеше страшно да те хареса и да те обича.

По дяволите, помисли си тя, когато той излезе, изглежда наистина ще ревне.

Етан не се спря, макар да чу подсмъркването й. Имаше нужда да остане сам, да избистри главата си и да събере мислите си.

— Ей!

С ръка върху дръжката на вратата той погледна през рамо и видя Сет на горната площадка — беше избягал там като заек миг преди Етан да излезе от кухнята.

— Какво?

Момчето бавно заслиза. Беше чуло абсолютно всичко. Дори когато стомахът му се сви от напрежение, остана да слуша. Сега внимателно наблюдаваше Етан и му се струваше, че разбира. И се чувстваше в безопасност.

— Къде отиваш?

— В работилницата. Искам да довърша някои работи. — Видя нещо ново в очите на момчето. — Добре ли си?

— Да. Ще ме вземеш ли със себе си утре?

— Щом искаш.

— Ако дойда, ще свършим по-бързо и може да се захванем с лодката на Кам. А когато Фил се върне за уикенда, ще поработим заедно.