Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 144

Извърна се и се отдалечи, като го остави бесен.

— Изчезвай — просъска Анна. — Той ще влезе всеки момент. Сега е мой ред.

— И ти ли ще му викаш?

— Може би.

— Искам да гледам.

— Този път — не. — Само дето не го избута от стаята. — Горе ти казах!

— По дяволите!

Започна да се изкачва, после спря и тихо се върна в антрето.

Анна си наливаше кафе, когато Етан затръшна задната врата. Нещо в нея я караше да отиде при него, да го прегърне и да го утеши. Изглеждаше така окаян, нещастен и объркан. Но както тя смяташе — в някои моменти е подходящо да продължиш да риташ повален човек.

— Искаш ли кафе?

Той й хвърли бегъл поглед и продължи през кухнята.

— Не, благодаря.

— Почакай. — Усмихна се приятелски, когато видя нетърпеливото му изражение. — Искам да поговорим малко.

— За днес се наговорих.

Тя издърпа стол.

— Нищо. Ти седни, ще говоря аз.

Жените, реши Етан, са проклятието на живота му.

— Тогава ще изпия едно кафе.

— Добре.

Напълни му чаша и му поднесе лъжичката, та сам да си сипе обичайното огромно количество захар. Седна, скръсти ръце и продължи да се усмихва дружелюбно.

— Глупак такъв.

— Господи! — Закри лицето си с ръце. — Да не продължаваш на същата тема?

— Ще го направя така, че да ти е лесно в началото. Ще ти задавам въпроси, а ти ще ми отговориш. Влюбен ли си в Грейс?

— Да, но…

— Никакво но — сряза го Анна. — Значи, отговорът е да. Грейс влюбена ли е в теб?

— Трудно ми е да кажа в момента.

Свали ръце и разтърка гърдите си.

— Следователно отговорът отново е да — продължи тя хладно. — Вие двамата свободни възрастни хора ли сте?

Усещаше как настроението му се влошава с всеки миг.

— Да. И какво от това.

— Просто изяснявам фактите. Грейс има дете, нали?

— По дяволите, отлично знаеш, че…

— Има. — Анна вдигна чашата и отпи от кафето. — Обичаш ли Обри?

— Разбира се. Обичам я. Кой би се стърпял?

— А тя изпитва ли привързаност към теб?

— Естествено. Какво…

— Чудесно. Установихме емоциите на замесените страни. Сега да видим кой колко е стабилен житейски. Ти имаш професия и си започнал бизнес. Приличаш на човек с умения, готов да работи и си в състояние да изкарваш добри пари. Направил ли си някакви огромни, непосилни заеми, които смяташ, че ще ти е трудно да върнеш?

— За Бога…

— Не искам да те засягам — увери го тя приятелски. — Просто подхождам към въпроса по начина, по който би го сторил и ти: спокойно, търпеливо, стъпка по стъпка.

Той я погледна с присвити очи.

— Изглежда, напоследък хората доста се занимават с това как подхождам към нещата.

— Страшно одобрявам начина, по който подхождаш към нещата. — Пресегна през масата и стисна напрегнатата му ръка. — Обичам те, Етан. Толкова съм щастлива да имам по-голям брат.