Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 143

Достави й удоволствие — о, такова огромно удоволствие — да види как на лицето му се изписват гняв и раздразнение.

— Ако смяташ, че подобно нещо е похвално за мен или за теб…

— Въобще не желая да ти казвам нещо похвално. Казвам ти направо: желаех те и тръгнах след теб. Ако го бях оставила на теб, щяхме да започнем да се пощипваме по задниците едва когато попаднем в старчески дом.

— Господи, Грейс!

— Млъкни! — Нищо вече не можеше да я спре. Не я интересуваха последствията. — Помисли си за това, Етан Куин. Хубаво и дълго го обмисли и да не си посмял отново да ме наричаш крехка.

Той бавно кимна.

— Това не е думата, която ми хрумва в момента.

— Прекрасно. Не си ми нужен нито ти, нито който и да е, за да ми помага да изградя добър живот за момиченцето си. Разполагам с мускулите, здравето и ума си и правя необходимото, така че не ме оприличавай на порцелан.

— Нямаше да ти се налага да го правиш сама, ако не си толкова горда по отношение на баща си.

Истината я накара да замълчи за миг. Но после сви ръце в юмруци и продължи:

— В момента говорим за теб и мен. Твърдиш, че ме обичаш, Етан, но нито за миг не ме разбираш.

— С това май ще се съглася — промърмори той.

— Натъпкал си тъпата си мъжка глава с налудничави идеи: някой трябвало да се грижи за мен, да ме защитава. А аз имам нужда единствено да ме уважават и обичат. Задай си въпроса, Етан, кой кого съблазни. Кой каза пръв „обичам те“? Кой предложи да се оженим? Толкова ли си късоглед! Не виждаш ли, че все аз предприемах първите стъпки?

— От устата ти звучи все едно си ме водила за носа, Грейс. Не ми допада.

— Не бих могла да те водя за носа, ако ще да прокарам през него и рибарска кука. Ти правиш точно онова, което искаш, Етан, но го правиш влудяващо бавно. Обичам те заради това и се възхищавам, а сега вече дори го разбирам по-добре. Имал си кошмарно детство — тогава не си могъл да контролираш нещата и затова сега толкова внимаваш. Но контролът при теб е само на крачка от твърдоглавието и именно него проявяваш сега.

— Не проявявам упорство. Просто постъпвам както трябва.

— Както трябва? Според теб е редно двама души да се обичат и да не изградят съвместен живот? Редно е цял живот да плащаш заради онова, което друг ти е сторил, когато си бил прекалено малък, за да се защитиш? Редно е да ми заявяваш, че не можеш и няма да се ожениш за мен, защото се чувстваш измърсен и си дал пред себе си глупавото обещание никога да не създадеш собствено семейство?

Наистина звучеше нелепо, когато тя го изреждаше така. Звучеше… глупаво.

— Така е…

— … защото ти го казваш.

— Обясних ти, Грейс. Дадох ти право да решиш.

— Хората обикновено твърдят, че ти дават право на избор, когато всъщност ти казват да се съобразиш с техните желания. Е, това, което ти искаш, Етан, не ми допада. Твоето предложение отчита единствено миналото, но не се интересува нито от настоящето, нито от бъдещето. Смяташ ли, че не знам какво си очаквал? Ще кажеш какво искаш, а милата сладка Грейс ще се подчини.

— Не очаквам от теб да се подчиниш.

— Или да се оттегля — наранена — и да страдам за теб до края на живота си. Е, няма да получиш нито едното, нито другото. Този път аз ще те оставя да избираш, Етан. Помисли си през следващите един-два века и после ми съобщи какво си решил. Защото аз поставям въпроса така: или женитба, или нищо! Нямам намерение да прекарам остатъка от живота си в копнежи по теб. Ще живея и без теб. — Отметна решително глава назад. — Да видим дали ти можеш да живееш без мен.