Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 142

— Почакай! Няма да ме виниш, че заради мен си се омъжила за Джак Кейси.

— Не. Поемам тази вина. Поемам я и не съжалявам, защото така имам Обри. Но виня теб, Етан — зелените й очи, осеяни със златисти точици, искряха, — че бе прекалено глупав да не вземеш онова, което искаш. И не си се променил ни най-малко!

— Ти беше прекалено млада…

— О, млъкни! Ти имаше думата преди. Сега говоря аз!

В кухнята очите на Сет се свиха от гняв. Той се втурна към вратата, но Анна, която наблюдаваше сцената с не по-малко любопитство от него, го спря.

— Стой тук!

— Той й крещи!

— И тя му крещи!

— Той й се кара. Ще отида да го спра.

Анна наклони глава и дяволито го попита:

— Тя прилича ли ти на човек, който има нужда от помощ?

Със стиснати устни Сет погледна през мрежестата врата. После видя как Грейс отблъсква Етан и промърмори:

— Май не.

— Тя може да се справи с него. — Развеселена, разроши косите на Сет. — Защо не се опитваш да ме защитиш, когато двамата с Кам спорим?

— Защото той се страхува от теб.

Анна откри, че представата й допада.

— О, нима?

— Е, поне малко — ухили се Сет. — Никога не знае какво ще предприемеш. А и освен това вие двамата обичате да спорите.

— Какво наблюдателно хлапе си ми ти.

Той, вече развеселен, сви уж нехайно рамене.

— Виждам, което виждам.

— И знаеш, което знаеш.

Засмя се и застана по-близо до него зад мрежестата врата, като се надяваше оттук да наблюдава по-добре.

— Да минем на следващото, Етан. — Грейс отмести празния леген от пътя си с крак. — Ще избързаме и ще прескочим няколко години. Дали ще успееш да ме следваш?

Пое си дълбоко дъх, защото не желаеше отново да й се разкрещи.

— Започваш да ме дразниш, Грейс.

— Чудесно. Точно това възнамерявам, а мразя, когато не постигам нещо, което съм решила.

Той не бе сигурен кое чувство го владее по-силно: раздразнението или смайването.

— Какво ти става?

— О, представа нямам, Етан. Чакай да помислим. Дали не се дължи на факта, че ме смяташ за безмозъчна и безпомощна жена? Да, изглежда е така… Обзалагам се, че точно това ми става.

— Не те смятам за безмозъчна.

— Значи само за безпомощна. — Преди той да успее дори да си отвори устата, тя продължи: — Да не си въобразяваш, че безпомощна жена ще успее да се справи с всичко, с което се справям аз през последните няколко години? Да не мислиш, че като съм — как ме нарече веднъж… а, да — деликатна като порцелана на майка ти. Не съм никакъв порцелан! — Избухна тя. — Аз съм си яка керамика от онази, дето изпускаш и тя пада на пода. Но не се чупи. Трябва да положиш доста усилия, за да счупиш здравата керамика, Етан, а аз още не съм счупена.

Насочи пръст към гърдите му и остана доволна, че в очите му проблясва гняв.

— Не бях толкова безпомощна, когато те вкарах в леглото си, нали? А именно там те исках.

— Никъде не си ме вкарвала.

— Ти ще кажеш! Ти си безмозъчен, ако наистина си мислиш нещо друго. Вкарах те, все едно си уловен рак.