Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 141

Усети как обичта го поглъща целия, прималява му, изпълва го с желание. Вгледа се в нея. Беше ли забелязал досега колко нежен е профилът й? Как косите й са прибрани на тила? Дали ще пуска дълга коса? Или как крачолът на късите й панталони прилепва към бедрото? Тя има толкова дълги бедра.

Фулиш го побутна по глезена и го върна към действителността.

Нервно изтърка ръце в работните си панталони. Дали не е най-добре, прецени той, да се върне обратно, да влезе през предния вход и да се качи в стаята си. Направи първата крачка и спря, защото в този миг тя се извърна. Отправи му продължителен поглед, който той не успя да разгадае, после се наведе и извади още една калъфка.

— Здравей, Етан.

— Здравей, Грейс.

Пъхна ръце в джобовете. Никога не му беше отвръщала с такъв леден тон.

— Глупаво е да заобикаляш цялата къща, само и само да ме избегнеш.

— Готвех се да… проверя нещо по лодката.

— Чудесно. Ще го сториш, след като поговоря с теб.

— Не бях сигурен дали искаш да разговаряш с мен.

Пристъпи предпазливо към нея. Тонът й сякаш охлаждаше горещия въздух наоколо.

— Опитах се да поговоря с теб онази вечер, но ти не прояви желание да ме чуеш. — Посегна към легена и привидно спокойна, продължи да простира бельото. — А и имах нужда от време да се съвзема, да подредя мислите си.

— Успя ли?

— О, да. Мисля, че да. Първо трябва да ти съобщя, че разказът за преживяванията ти ме шокира и нарани; изпитвам гняв и съжаление заради онова малко момче. — Погледна към него, след като постави поредната щипка. — Но ти не желаеш да чуеш това. Не те интересува какво изпитвам и колко ме е трогнало.

— Не — отвърна той безизразно. — Не исках да те трогне.

— Защото съм крехка. Защото съм деликатна по природа.

Свъси вежди.

— Отчасти. А и…

— Затова таеше тази гадна история в себе си — продължи тя, без да спира да простира дрехите. — Макар да няма нищо в живота ми, което да не знаеш. Но според теб така трябва да бъде: аз да съм като отворена книга, а ти — запечатана.

— Не е точно така…

— А как? — попита тя. Той обаче прецени, че не е истински въпрос, и предпочете да замълчи. — Мислех си за това, Етан. За това и за редица други неща. Защо не се върнем малко назад? Ти обичаш нещата да се движат бавно и логично. И понеже обичаш нещата да са по твоему, просто ще бъдем логични.

Кучетата, надушвайки опасност, се оттеглиха към водата. Етан изпита завист.

— Каза ми, че ме обичаш от години. Години — повтори така яростно, че той почти отскочи назад. — Но не си предприел нищо. Нито веднъж не дойде при мен да ме попиташ дали искам да прекараме известно време заедно. Една думичка от теб, един поглед щеше да ме направи толкова щастлива, но — не. Нищо от Етан Куин, който обича да премисля и да контролира всичко. Просто странеше от мен и ме остави да страдам по теб.

— Представа нямах, че си изпитвала подобни чувства към мен.

— Значи не само си глупав, но и сляп! — сряза го тя.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Глупав?

— Точно това казах. — Като видя гнева, изписан на лицето му, се почувства по-добре. — Никога нямаше да погледна Джак Кейси, ако ти ми бе дал някаква надежда. Но исках някой да има нужда от мен, а определено изглеждаше, че това никога няма да си ти.