Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 140

Анна вдигна вежди. Етан ще се изненада, мина й през ума. А и колко хубаво, че тя ще е наблизо и ще види как ще си го получи.

Деветнадесета глава

Щом видя колата й, паркирана на алеята, Етан едва не хукна към къщата поне да я зърне. Само бегъл поглед; един-единствен. Образът щеше да се запечата в съзнанието му.

Не подозираше, че е възможно така да му липсва жена — да му липсва, като че ли е всичко на света. Чувстваше се пуст и празен час след час, ден след ден. Или нощ след нощ, докато лежеше, заслушан в шумовете отвън, и едва си поемаше дъх.

Струваше му се, че ще полудее.

Напоследък съвсем загуби контрола, който си беше налагал години наред по отношение на нея. Стените на крепостта, където действаше този контрол, се бяха пропукали, вече се срутваха в краката му и той бе готов да се закълне, че се дави от праха, който вдигат.

Струваше му се, че след като човек веднъж изпусне контрола, е трудно да го възвърне отново.

Но нали я остави да избира, напомни си той. А тя не предприемаше никаква стъпка към него и той се опасяваше, че се досеща какъв избор е направила. Нямаше право да я вини.

Ще си намери някой друг, с когото да си изгради живота. Мисълта го смазваше. Но тя заслужава да получи от живота каквото иска: брак, деца и хубав дом. Баща за Обри, мъж, който да ги обича, защото те са истински съкровища, а и да се грижи за тях.

Друг мъж.

Друг мъж ще плъзга ръка по талията й, ще докосва с устни нейните, ще долавя учестеното й дишане.

Някой безименен кучи син, който не е достатъчно добър за нея, ще я привлече към себе си посред нощ, ще потъне в нея. И ще се хили всяка сутрин, защото ще знае, че може отново да го направи.

Господи, помисли си Етан, полудяваше. Фулиш се приближи към него. В устата си държеше оръфана топка за тенис и подканващо размахваше опашка. Етан по навик изкопчи топката и я метна. Фулиш се завтече след нея и се разлая свирепо, когато Саймън изскочи от някъде и като куршум се устреми в същата посока.

Етан въздъхна, седна и изчака кучето си да се върне, за да продължат играта.

Така поне има извинение, че стои отвън, прецени той. Ще си поиграе с кучетата, ще отиде да огледа лодката си на кея и няма да се появява пред Грейс. Ако иска да го види, знае къде да го намери.

Кучетата постепенно го отведоха в страничния двор и като съжали малко по-бавния и по-неопитен Фулиш, Етан намери пръчка, която да хвърля заедно с топката. Настроението му малко се подобри, докато наблюдаваше как се надбягват, борят се, хващат хвърления предмет и го връщат.

На кучето може да се разчита, помисли си, запращайки топката по-високо, и видя как Саймън хуква да я настигне. Никога не искат от теб повече, отколкото си готов да им дадеш.

Не видя Грейс, докато не заобиколи къщата. И тогава просто застина на място.

Не, един поглед в никакъв случай не стигаше. Никога нямаше да му стигне.

Чаршафът, който простираше, се вееше от вятъра. Слънцето проблясваше в косите й. Наблюдаваше я: тя се наведе, извади калъфка от легена и сръчно я закачи до чаршафа.