Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 139

— За тях е важно да разполагат с всички факти. Същото важи и за Сет.

— Аз ще ти кажа един факт. Професор Куин имаше вкус. Не би погледнал жена като Глория Делаутер, освен от състрадание или с отвращение.

— И Кам смята същото. Но хората говорят, че когато погледнат Сет, виждат очите на Рей Куин.

— Е, трябва да има някакво друго обяснение за това!

Очите й трескаво блестяха, докато прибираше метлата и лопатката и вадеше кофата и парцала.

— Вероятно. Но ако се окаже, че зад брака на Рей и Стела се крие някаква извънбрачна връзка? Толкова често се случва.

— Пет пари не давам за статистиката, дето я цитират по телевизията или в списанията: как всеки трима от петима мъже мамят жените си. — Изсипа препарата в кофата, която пълнеше с вода на мивката. — Рей и Стела Куин се обичаха, възхищаваха се един от друг. Не беше възможно да си около тях и да не го забележиш. А любовта им към синовете им само ги сближаваше още повече. Когато ги видиш петимата заедно, всъщност виждаше едно истинско семейство. По същия начин, както ви вижда вас петимата днес човек.

Трогната, Анна се усмихна:

— Работим по въпроса.

— Просто още нямате толкова години зад гърба си. — Грейс извади кофата от мивката. — Те бяха като едно цяло.

Привидно целите неща, помисли си Анна, често са счупени.

— Ако между Рей и Глория е имало нещо — попита тя, — дали Стела щеше да му прости?

Грейс пъхна парцала в кофата и й хвърли хладен решителен поглед.

— Ти би ли простила на Кам?

— Не знам — призна Анна след кратък размисъл. — Трудно ще ми е, защото ще съм го убила. Но може би — след време — бих сложила цветя на гроба му.

— Точно това имам предвид — кимна доволно Грейс. — Подобен вид измяна не се прощава лесно. От тук следва, че ако е съществувало такова напрежение между Рей и Стела, синовете им щяха да знаят. Децата не са глупави, независимо колко им се ще на възрастните да смятат, че е така.

— Не, не са — пророни другата жена. — И каквато и да е истината за тях, е необходимо да я узнаят. Ще отида да напиша отчета. — Надигна се. — Искаш ли да го погледнеш и да видиш дали да се прибави, или да се махне нещо, преди да го приложа към досието?

— Добре. Имам още пране за простиране и после ще…

И двете го чуха едновременно: радостния лай на кучетата. Грейс бе обзета от пълно отчаяние. Беше забравила, че времето лети, и Етан се бе върнал.

Анна инстинктивно напъха бележника в чекмеджето.

— Искам да поговоря с Кам, преди да съобщим на Сет за телефонното обаждане.

— Да. Така ще е най-добре. Аз…

— Защо не се измъкнеш през задната врата, Грейс — предложи й тихичко. — Никой не би те обвинил, че не желаеш повече емоционални натоварвания за днес.

— Трябва да простра прането.

— Свърши прекалено много работа за един следобед.

Грейс изправи рамене.

— Винаги завършвам започнатото. — Отправи се към мокрото помещение и отвори сушилнята. — Което е повече, отколкото може да се каже за други хора.