Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 138

Чу се яростното затръшване на слушалката.

— Може и така да е — процеди Грейс със страшен глас, — но и аз не съм!

— Глория Делаутер, нали? — попита Анна, застанала от външната страна на мрежестата врата.

Всъщност стоеше там от две минути.

— Според мен тя не е човешко същество. Ако беше тук, ако беше в тази стая, мисля, че щях да я удуша. Все едно е животно. — Едва сега се разтрепери. Реакция от обзелия я гняв. — Щях да я убия. Или поне да се опитам.

— Чувството ми е познато. Трудно е да се мисли за такива като нея като за човешки същества. — Анна отвори вратата, без да откъсва поглед от Грейс. Не бе очаквала да види такъв изпепеляващ гняв в толкова крехка жена. — Постоянно се сблъсквам с подобни ситуации в работата си, но така и не свиквам.

— Тя е лоша. — Грейс едва дишаше. — Помисли ме за теб, когато вдигнах слушалката. Опитах се да й обясня, че греши, но не ме чуваше. Само викаше, заплашваше и кълнеше. Не издържах. Съжалявам.

— Всичко е наред. Ако съдя от края на дочутия разговор, бих казала, че се справи добре. Искаш ли да поседнеш?

— Не, не мога. — Затвори очи, но още й червенееше пред очите. — Анна, тя заплаши, че ще дойде да вземе Сет, ако не получи пари.

— Няма да стане. — Анна отиде до хладилника и извади бутилка вино. — Ще ти налея една чаша. Ще я изпиеш бавно, а аз ще си взема бележника. Искам да ми предадеш разговора с възможно най-точните думи. Ще успееш ли?

— Да. Ще си спомня.

— Добре. — Анна хвърли поглед към часовника. — Трябва да документираме всичко. Ако наистина се появи, ще бъдем готови.

— Анна… — Грейс гледаше към подадената чаша. — Не бива да го нараняват повече. Не бива повече да се страхува.

— Знам. Ще се погрижим да не го допуснем. Ей сега ще се върна.

Анна я накара да повтори разговора два пъти. Докато го разказваше за втори път, Грейс откри, че не я сдържа на едно място. Стана, остави наполовина празната чаша и взе метлата.

— Изричаше думите с такава злоба — обясни тя и започна да мете. — Вероятно по същия начин е говорела и на Сет. Не съм в състояние да си представя, че някой говори така на дете. — Поклати глава. — Тя всъщност не го смята за дете. За нея той е вещ.

— Ако те извикат да дадеш показания в съда, ще се закълнеш ли, че е искала пари?

— Заяви го няколко пъти. Но ще се стигне ли дотам, Анна? Ще се наложи ли Сет да се яви в съда?

— Не знам. Ако нещата така се развият, към списъка от обвинения, който й отправи, ще прибавим и изнудване. Изглежда, доста я изплаши — добави тя с доволна усмивка. — Та ти изплаши и мен.

— Какви ли не ги приказвам, когато съм ядосана.

— Разбирам те много добре. Има неща, които бих искала да й кажа, но ме възпира служебното ми положение. А не би трябвало — призна с дълбока въздишка. — Ще препиша това и ще го добавя към досието на Сет; после трябва да й изпратя второ писмо.

— Защо? — Ръката на Грейс стисна по-силно метлата. — Защо трябва да влизаш във връзка с нея?

— Кам и братята му трябва да узнаят истината, Грейс. Необходимо им е да са наясно какво точно са представлявали Глория Делаутер и Сет за Рей.

— Не е възможно да е както разправят хората. — Очите на Грейс блестяха, докато вадеше лопатата за боклук от килера. Гневът, който бушуваше в нея, продължаваше да я души. — Професор Куин не е мамил съпругата си. Той й беше толкова предан.