Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 137

— Имам да ти казвам, нещо, кучко!

Грейс замръзна на две крачки от мрежестата врата.

— Какво!

— Обажда се Глория Делаутер. Коя си въобразяваш, че си, и защо ме заплашваш?

— Не съм…

— Имам права. Чуваш ли? Имам шибани права като всички останали. Старият се споразумя с мен и ако ти или онова копеле съпругът ти, или братята му не го изпълните, ще съжаляваш.

Гласът бе не само висок и груб. Беше маниакален, а думите се изстрелваха една след друга. Това беше майката на Сет, осъзна тя, докато слушаше несекващия поток обиди и ругатни. Жената, която го е наранила, изплашила го е. Взимала е пари за него.

Продавала го е.

Не си даваше сметка, че е навила кабела около ръката си, че така плътно го е стегнала, че се впива в плътта й. Опитвайки се да запази спокойствие, пое дълбоко дъх.

— Госпожице Делаутер, грешите.

— Ти си тая, дето сгреши, като ми изпрати писмото вместо парите, дето ми ги дължите. Вие ми дължите на мен! Да не си въобразяваш, че ме е страх, защото си някаква скапана социална работничка? Не ми пука дори да си проклетата кралица на проклетата Англия. Дъртакът е мъртъв и ако искате нещата да са както досега, ще си имате работа с мен. Да не мислиш, че ще ме спреш с някакво си писмо? Нищо няма да ме спре, ако реша да се появя и да си взема момчето.

— Грешите — чу Грейс собственият си глас, но някак отдалечен и глух.

— Той е моя плът и кръв и имам право да взема онова, което е мое.

— Само опитай! — Гневът й внезапно изригна. — Никога вече няма да успееш да се добереш до него.

— Ще правя каквото си искам с онова, което е мое.

— Той не е твой. Ти го продаде. Сега той е наш и ти никога няма да се приближиш до него.

— Той ще направи каквото му кажа, иначе знае с какво ще ми заплати.

— Само да се опиташ да предприемеш нещо, лично аз ще те разкъсам. Всичко, което си му сторила — колкото и да е ужасно — ще бъде бледо копие в сравнение с онова, което аз ще направя с теб. Когато приключа, от теб ще остане само колкото да се събере и да се хвърли в килията. Където ти е мястото заради малтретирането и отвратителното ти отношение към детето, заради принудата да проституира и задето си го продавала на мъже за секс.

— Какви лъжи ви е надрънкал малкият? Никога с пръст не съм го докосвала.

— Млъквай! — Объркваше майката на Сет с тази на Етан. В съзнанието й те бяха едно и също чудовище. — Знам какво си правила с него и няма достатъчно гадно място, където да те затворят и което да ме задоволи. Но ще открия и лично ще те натикам там само да се приближиш до него!

— Искам единствено пари. — В тона й се долавяше вопъл; малко зъл и същевременно уплашен. — Просто малко пари да преживея. Вие ги имате предостатъчно.

— Единственото, което имам за теб, е презрение. Стой настрана от детето или ще ти се наложи ти да заплатиш.

— Помисли си отново. Просто си помисли отново. — Чу се някакъв приглушен шум, после потракването на лед в стъкло. — Ти не си по-добра от мен. Не ме е страх от теб.

— А би трябвало. Би трябвало направо да си ужасена.

— Аз… Не съм приключила със случая. Тепърва ще чуете за мен.