Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 136

— Позволи ми да поговоря с Етан.

— Аз ще поговоря с него веднага щом измисля какво да му кажа. — Въздъхна. — Чувствам се по-добре. Изречеш ли го на глас, помага. А нямам с кого да го споделя.

— И двамата сте ми мили.

— Знам. Всичко ще се оправи. — Стисна ръката на Анна, преди да се изправи. — Помогна ми да не ми се плаче. Мразя, когато ми се плаче. А сега ще гледам с работа да поразкарам част от гнева, който не подозирах, че съм натрупала. — Успя да се усмихне. — Ще разполагаш с доста чиста къща, когато приключа. Ставам маниачка на тема чистота, когато съм ядосана.

„Не стопявай целия гняв — помисли си Анна, докато Грейс влизаше в къщата. — Запази малко от него за онзи идиот Етан.“

За два часа и половина Грейс излъска, изми и изчисти всичко на втория етаж. Преживя лош момент в стаята на Етан, където витаеше миризмата му, примесена с дъх на море, и където бяха разхвърляни различни дреболии, напомнящи за всекидневието му.

Но се стегна и се обви със същата непроницаема преграда както при развода или когато се отдръпна от баща си.

Както винаги работата й помогна. Здравата, измерителна физическа работа ангажираше не само ръцете й, но и ума й. Животът продължаваше. Знаеше го от личен опит.

Има дете. Има гордост. И още има и мечти — макар да бе стигнала до състояние да мисли за тях като за планове.

Ще успее да живее без Етан. Е, вероятно не така пълноценно и определено не така весело. Но ще живее и ще продължи да следва пътя, който е предначертала за себе си и дъщеря си.

Приключи с втория етаж обляна в сълзи и обзета от самосъжаление.

С не по-малко хъс се захвана с долния етаж. Лъсна мебелите до блясък, стъклата искряха. Простря прането, премете верандите — бореше се с мръсотията, сякаш беше враг, готов да завладее планетата Земя.

Докато стигне до кухнята, гърбът леко я болеше, но болката й доставяше някаква наслада. Поизпотена, с подпухнали от водата ръце, се чувстваше като президент на голяма корпорация, току-що постигнал грандиозен делови успех.

Погледна часовника и прецени времето. Искаше да си тръгне, преди Етан да се върне от работа. Независимо от всичките усилия, които положи, у нея все още се таеше гняв. Познаваше се добре и знаеше, че е нужно съвсем малко, за да се разпали с пълна сила.

Ако се нахвърли върху него и сподели дори част от нещата, които й минаха през ума през последните няколко дни, никога повече няма да могат да се погледнат в очите, камо ли да останат приятели.

Няма да принуждава членовете на семейство Куин да взимат страна. И няма да рискува зараждащите се крехки, но важни за нея взаимоотношения със Сет да рухнат само защото двама възрастни не знаят как да си сдържат нервите.

— Няма да допусна и да си загубя работата — промърмори тя — само защото той не вижда какво изхвърля живота си.

Издиша дълбоко, прокара ръка през косите си и се нахвърли настървено да чисти тиганите и тенджерите.

Телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката, без да се замисли:

— Ало?

— Анна Куин?

Грейс хвърли поглед през прозореца и видя Анна задната градина.

— Аз ей сега…