Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 134

— Хей, я се стегни! Никаква глупачка не си. И аз не съм, но допуснах, че нещата са били съвсем естествени.

— Е, и двете се лъжем. Той не ми направи предложение. Но се любихме същата вечер, Анна. Толкова нежно. Никога не съм вярвала, че някой може да се отнася така към мен. По-късно той имаше кошмар.

— Кошмар?

— Да. — Сега вече разбираше какво всъщност е видял в съня си. — Бил е ужасен, но се престори, че не е така. Каза ми да не се тревожа и ме успокои. Затова повече не се замислих. Поне тогава.

Неволно разтърка синината на крака, получена, когато се удари в една от масите „При Снидли“.

— На следващия ден си помислих, че ако чакам Етан да ми направи предложение, в сватбения си ден ще е с побелели коси. Той не е от бързите.

— Права си. Той върши нещата бавно, но затова пък — добре. И все пак от време на време някой трябва да го подтиква.

— Така е, нали? — Не успя да прикрие усмивката си. — Понякога мисли толкова дълго, че нещата замират. Този път случаят ми се стори точно такъв и се реших аз да направя предложението.

— Ти си предложила на Етан да се ожените? — Анна се засмя доволно. — Браво, моето момиче.

— Всичко намислих. Всичко, което искам да му кажа, как да го кажа, къде да го кажа. Избрах да го направя във водата, защото там изглежда най-щастлив. Помолих го да се разходим с лодката. Беше толкова красиво по залез слънце, вятърът издуваше ярките платна. И му направих предложението. Анна обгърна раменете й.

— Предполагам, че ти е отказал, но…

— Нещо повече. Само да беше видяла лицето му. Направо се вкамени. Щял да ми обясни всичко, когато се върнем. И го направи. Но не ми се вижда редно да го споделям, Анна, защото се отнася до Етан. Само ще ти кажа, че заяви как не може да се ожени за мен, няма да го направи не само с мен, но и с никоя друга. Никога.

Известно време Анна мълчеше. Като социален служител, отговорен за Сет, имаше достъп до досиетата на тримата мъже. Знаеше почти всичко за миналото им.

— Да не би да е заради преживяното през детството му?

Очите на Грейс трепнаха. Тя вдигна глава.

— Той ти е разказал?

— Не, но знам. Или поне по-голямата част. Това е професията ми.

— Знаеш… какво майка му… онази жена му е сторила и е допуснала други да правят с него? Той е бил едва момче.

— Знам, че няколко години, преди да го зареже, го е принуждавала да прави секс с клиенти. В досието му има копия от медицинските резултати. Знам, че е бил изнасилван и бит, преди Стела Куин да го открие в болницата. И съм наясно докъде може да доведе такава травма. Имало е опасност самият Етан да се превърне в сексуален насилник. Това се случва твърде често.

— Но не е станал.

— Не. Превърнал се е в трезв, отговорен мъж, който почти винаги се контролира. Но белезите са налице. Вероятно връзката му с теб е провокирала някои от тях да изплуват на повърхността.

— Не ми позволява да му помогна, Анна. Втълпил си е, че не бива да рискува, като създаде деца, защото нейната кръв тече във вените му. Лоша кръв, пази се да не зарази никого. Няма да се ожени за мен, защото за него женитбата означава семейство.