Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 132

— Не, не… Всичко е наред. Нищо ми няма. Трябва да си вървя.

Отвори вратата със замах и влезе в колата.

Озадаченият поглед на Сет постепенно стана сериозен, докато я наблюдаваше как се отдалечава. Бесен, заобиколи къщата, като пътьом остави буркана със светулките върху перваза на верандата. Зърна тъмната фигура на кея и пое натам, готов за битка.

— Копеле такова! Мръсно, долно копеле! — Изчака Етан да се извърне към него и с все сили го удари в корема. — Разплакал си я.

— Знам. — Новата — физическа — болка премина през тялото му и се присъедини към другата. — Не е твоя работа, Сет. Прибирай се вътре.

— Скапаняк шибан! Наранил си я. Хайде, опитай се да нараниш мен. — Сет се нахвърли отгоре му.

Етан го хвана за яката и дъното на панталоните и го задържа над водата.

— Успокой се. Или ще те хвърля вътре да се охладиш. — Придружи думите със силно разтърсване, но умът му витаеше другаде. — Какво си мислиш? Че съм искал да я нараня? Да не си въобразяваш, че ми доставя удоволствие?

— Тогава защо го правиш? — изсумтя момчето, мятайки се като риба на сухо.

— Нямам друг избор. — Изведнъж се почувства невероятно изморен и пусна Сет да стъпи на земята. — Остави ме сам — промърмори и седна на кея. Склони глава и разтърка очи. — Просто ме остави сам.

Сет се раздвижи неспокойно. Не само Грейс бе наранена. Досега не вярваше, че по същия начин може да е наранен и зрял мъж. А ето, че Етан беше наранен. Предпазливо пристъпи напред. Пъхна ръце в джобовете, после ги извади. Раздвижи крака. Въздъхна. Едва тогава седна.

— Жени — подхвърли уж с безразличие. — Карат те да ти се прииска да си теглиш куршума, та да сложиш край на всичко.

Преди време чу Филип да казва на Кам тези думи и прецени, че в момента ще свършат работа. Почувства се възнаграден, когато Етан се засмя, макар и горчиво.

— Да, предполагам, че е възможно и така да се постъпи.

Прегърна Сет през раменете и го придърпа към себе си. И това му даде известна утеха.

Осемнадесета глава

Анна си взе свободен ден. Нямаше представа кога ще се появи Грейс да се погрижи за къщата, но не желаеше да рискува и да я изпусне.

Не я интересуваше какво казва Етан, по-точно какво не казва. Явно се беше случило нещо.

Ако вярваше, че са се посдърпали или е възниквало някакво недоразумение помежду им, щеше да прояви съчувствие или да се развесели — в зависимост от обстоятелствата. Но не заради недоразумение очите на Етан плуваха в тъга. Вярно, добре се прикриваше, прецени тя, докато бавно, но безжалостно скубеше плевелите, които заплашваха да задушат бегониите в предния двор. Прикриваше и чувствата си не по-малко умело. Но Анна бе професионалист в това да стига до същината на емоциите и причините за тях.

Толкова по-зле за него, че снаха му е социален работник.

Опита се да поразпита Сет. Не се съмняваше, че момчето знае някои неща. Но се сблъска с непреодолима мъжка солидарност. Отговорът се изрази единствено в характерното за братята Куин свиване на раменете и уста, която не отронва думичка.

Въпреки това би измъкнала от момчето онова, което знае. Но не желаеше да наруши крехката връзка, която се изграждаше помежду им. Сет ще запази лоялността си към Етан.