Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 133

Анна ще обработи Грейс.

Беше сигурна, че двамата не са се виждали дни наред. Лесно отгатваше къде ходи и какво прави Етан. Всяка сутрин излизаше с лодката; следобед прекарваше в работилницата, където се задържаше и вечер. Едва докосваше храната, после се оттегляше в стаята си, а лампата оставаше до късно запалена, както сама се убеди няколко пъти.

Разсъждава, мина й през ума, и тръсна нетърпеливо глава. А ако не се самовглъбяваше, бе готов да се скара с всички.

С появата си неволно бе предотвратила сбиване, при което със сигурност щеше да се пролее кръв: пристигна в работилницата и завари тримата настръхнали, а Сет стоеше настрани и ги наблюдаваше с любопитство.

Причината остана тайна за нея. В отговор на въпроса си получи свиване на рамене и сумтене.

Е, на това ще се сложи край, реши тя и енергично изскубна поредния плевел. Жените знаят как да споделят и да обсъждат. Ще намери начин да накара Грейс Мънроу да сподели с нея какво се е случило.

С удоволствие чу колата на Грейс да пристига. Отметна шапката си назад, надигна се и й се усмихна сърдечно.

— Здравей.

— Здравей, Анна. Мислех, че си на работа.

— Взех си свободен ден, за да си възвърна психическото равновесие. — „Да, да — прецени веднага тя. — И тук има много мъка, която не е така добре прикрита, както при Етан.“ — Защо не доведе Обри?

— Днес мама я взе. — Грейс прокара ръка по каишката на обемистата си чанта. — Е, да започвам, а ти продължавай с градинарството.

— Тъкмо си търсех причина, за да си почина. Да поседим на верандата за минутка.

— Наистина трябва да пусна пералнята.

— Грейс. — Сложи внимателно ръка на рамото й. — Седни. Поговори с мен. Смятам те за приятелка. Надявам се, че и ти ме възприемаш като такава.

— Гледам на теб като на приятелка, Анна. — Нужно й бе да си поеме дълбоко въздух, за да се поуспокои. — Наистина, Анна.

— Тогава да поседнем. Кажи ми какво се е случило, че двамата с Етан сте така нещастни.

— Не знам дали имам право. — Изпитваше умора, такава умора, че приседна на стъпалата. — Май обърках всичко.

— Как?

Бе си изплакала очите. Не че това й помогна. Може би наистина ще й олекне, ако поговори с друга жена, и то такава, към която започва да се привързва.

— Оставих се да предполагам — подхвана, — да планирам. Донесе ми цветя, цветя, които беше набрал самичък — добави и разпери безпомощно ръце.

— Набрал ти е цветя?

Анна присви очи: „Зайци и сърни ли? Глупости!“ Но реши, че с този въпрос ще се заеме по-късно.

— И ме заведе на вечеря. Със свещи и вино. Очаквах да ми направи предложение за женитба. Етан обмисля внимателно нещата и смятах, че е готов да ми направи предложение.

— Съвсем естествено е да предположиш подобно нещо. Нали сте влюбени един в друг? Привързан е към Обри, а и тя го боготвори. И двамата сте домошари. Защо да не предположиш подобно нещо?

Грейс помълча известно време, после въздъхна дълбоко.

— Нямаш представа колко се радвам да те чуя да говориш така. Чувствах се като пълна глупачка.