Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 131

Той потрепери. Ръцете му грубо я стиснаха. Устните му поеха утехата, която му предлагаше. Остана вкопчен в нея, сякаш беше спасителен пояс в разбушувало се море.

— Не мога да го допусна, Грейс. Не е подходящо за теб.

— Ти си подходящ за мен. — Тя го прегърна още по-здраво, защото усети, че се кани да я отблъсне. — Нищо от казаното не променя отношението ми към теб. Нищо не е в състояние да го стори. Заради станалото започвам да те обичам още по-силно.

— Чуй ме. — Ръцете му не трепереха, но бяха напрегнати, когато се озоваха върху раменете й и я побутнаха назад. — Не съм в състояние да ти дам онова, което искаш, от което имаш нужда, което би трябвало да получиш: брак, деца, семейство.

— Аз…

— Не ми казвай, че не са ти нужни. Знам, че не е така.

Тя си пое дълбоко дъх и издиша.

— Имам нужда от тях заедно с теб. Имам нужда от съвместен живот с теб.

— Не мога да се оженя за теб. Не мога да ти дам деца. Обещах си никога да не предавам на дете нищо от нея, което нося у себе си.

— У теб няма нищо от нея.

— Има. — Пръстите му за миг се стегнаха. — Видя го онзи ден в гората, когато те обладах като животно. Видя го, когато ти се разкрещях, че работиш в заведението. Понякога наистина успявам да го овладея, но не означава, че то не съществува. Не мога да ти дам обет или деца. Обичам те прекалено силно, за да постъпя така.

— Тя е наранила не само тялото ти — пророни Грейс. — По-дълбоко е наранила сърцето ти. Ще ти помогна да го излекуваме.

Той леко я разтърси.

— Ти не ме слушаш! Не ме чуваш! Ако не можеш да приемеш отношенията ни такива каквито са, ще те разбера. Никога няма да те обвиня, че отстъпваш и търсиш в друг онова, което искаш. За теб е най-добре, ако ми позволиш да те пусна. И точно това възнамерявам да направя.

— Да ме пуснеш?

— Искам да се прибереш вкъщи. — Пусна я и отстъпи назад. Изпита чувството, че пропада в огромна бездна. — Премисли всичко и ще разбереш колко съм прав. Тогава ще решиш дали да продължим да се виждаме както досега, или искаш да се разделим.

— Искам…

— Не — прекъсна я той. — В момента не си наясно какво искаш. И на двамата ни е нужно време. Предпочитам сега да си тръгнеш, Грейс.

Тя вдигна ръка и докосна слепоочието си.

— Не ме искаш?

— Не и в момента. — Стисна зъби, когато видя болката в очите й. За нейно добро е, напомни си. — Иди си вкъщи и ме остави за известно време.

Тя отстъпи крачка, после още една. Извърна се и побягна. Изтича край къщата, а не през нея. Не би понесла някой да я види със сълзите по лицето и болката в сърцето. Той не я иска — повтаряше си. Не искаше тя да е онова, от което той се нуждае.

— Ей, Грейс! Хей! — Сет изостави преследването на светулките и хукна след нея. — Събрах най-малкото милион от тези гадинки — обяви и вдигна буркана.

Тогава забеляза сълзите, чу накъсаното й дишане, видя как с треперещи ръце посяга към дръжката на колата.

— Какво има? Защо плачеш? Наранила ли си се?

Тя изхлипа и сложи ръка на сърцето си. Да, беше наранена.