Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 130

— Не… — хлипаше Грейс. — Не…

— Изгорих парите, но нищо не се промени. Остави ме на мира няколко седмици, после пак ме продаде. И втория път се съпротивляваш. Дори по-силно от първия, защото — въпреки надеждите ти — вече знаеш какво ще последва. Продължаваш да се бориш, но всеки следващ път преминаваш през същия кошмар, докато накрая се предаваш. Приемаш парите и ги криеш, защото един ден ще събереш достатъчно. Тогава ще я убиеш и ще избягаш. Господ е свидетел, че желанието да я убиеш е по-силно от мисълта за бягство.

Тя затвори очи и едва чуто попита:

— Направи ли го?

Той усети трепването в гласа й, но го възприе като отвращение, а не реакция от слепия гняв.

— Не. След време се превръща в начина ти на живот. Това е. Нищо повече. Просто продължаваш да живееш.

Извърна се и се загледа към светлините на къщата, откъдето долиташе музика. Кам свиреше на китара и вятърът разнасяше мелодията.

— Живях така, докато станах на дванадесет. Един от мъжете, на когото ме продаде, превъртя. Преби ме жестоко, но не беше нещо необичайно. Не му стигна обаче и се нахвърли и върху нея. Изпочупиха всичко и вдигнаха такава врява, че разбудиха съседите. Те обикновено не обръщаха внимание, но този път затропаха на вратата. Онзи я стискаше за гърлото — припомни си Етан. — Аз лежах, проснат на пода, и гледах как очите й ще изхвръкнат. Дали пък — помислих си тогава — гаднярът няма да свърши онова, което бях намислил. Тя обаче напипа нож и го заби в него. Продължаваше да го забива, когато хората нахълтаха. Последваха писъци и крясъци. Измъкна портфейла на копелето и побягна, а в това време от онзи на пода шуртеше кръв. Дори не погледна към мен.

Сви рамене, извърна се. После продължи:

— Някой извика ченгетата и ме отведоха в болница. Не помня точно как, но се озовах там. Бях заобиколен от лекари, полицаи и социални служители. Задаваха безброй въпроси. Предполагам, че са се опитали да я издирят, но така и никога не успяха.

Замълча. Чуваше се само плисъкът на водата, песента на щурчетата и китарата. Тя не каза нищо — знаеше, че още не е свършил.

— Стела Куин била на някаква медицинска конференция в Балтимор и като гост посетила болницата. Спря до леглото ми. Допускам, че е била запозната с моя случай, но не съм сигурен. Стоеше там и ме гледаше. Имаше добри очи. Заговори ме. Не думите й имаха значение за мен, а тонът й. Постоянно идваше при мен. Понякога и Рей я придружаваше. Един ден ми каза, че ако искам, мога да отида при тях, в техния дом.

Отново замълча. Грейс си представи как предложението на Куин да му осигурят дом е било само началото.

— Етан, толкова съжалявам. Вече знам, че колкото и да съм обичала и да съм се възхищавала през годините от Рей и Стела Куин, не е било достатъчно. Те са те спасили.

— Спасиха ме — съгласи се той. — И след като реших да живея, направих всичко възможно, за да живея почтено и те да се гордеят с мен.

— Ти винаги си бил най-почтеният човек, когото познавам. — Пристъпи към него и обви врата му с ръце. Не се огорчи, че той не я притегли към себе си. — Нека да ти помогна — прошепна тя. — Дай ми възможност да съм с теб, Етан. — Вдигна глава и го целуна. — Остави ме да те обичам, Етан.