Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 129

— Това не променя кръвта ми.

— Не разбирам за какво говориш.

— Как можеш да го разбереш!

Изстреля думите като куршум: остро и опасно. Откъде може тя да знае, питаше се той гневно. Израсла е, като е познавала родителите си, техните родители, без никога да си задава въпроса какво са й предали, какво е наследила от тях.

Но ще узнае. И с това ще приключи всичко помежду им.

— Беше едра жена. От нея съм наследил ръцете. И големите крака. — Погледна към тези ръце и забеляза, че несъзнателно ги е свил в юмруци. — Представа нямам от кого съм наследил останалата част от себе си, защото подозирам, че дори тя не знае кой е баща ми. Не се е отървала от мен, защото вече имала три аборта и се е страхувала от следващия. Така ми каза.

— Постъпила е жестоко с теб.

Не го сдържаше на едно място. Стана, скочи на кея и закрачи напред-назад.

Грейс го последва. Прав бе по отношение на едно, даде си сметка тя. Не познаваше мъжа, който се движи с резки, припрени движения и стиснати пестници, готов да размаже всичко, което се изпречи на пътя му.

— Беше чудовище. Шибано чудовище! Биеше ме до припадък за щяло и нещяло.

— О, Етан…

Неволно посегна да го погали.

— Не ме докосвай сега. — Не беше сигурен какво ще направи, ако го пипне в момента. И това го плашеше. Затова повтори: — Не ме докосвай сега.

Тя отпусна ръце и преглътна сълзите.

— Веднъж се наложи да ме отведе в болница — продължи той. — Явно се изплаши да не умра и да не я обвинят после. Именно тогава се преместихме от столицата в Балтимор. Лекарят прекалено дълго разпитва как точно съм паднал по стълбите, та съм получил мозъчно сътресение и съм спукал няколко ребра. Чудел съм се защо просто не ме изостави. Но тя получаваше социални помощи за мен и вероятно това е причината. Така беше, докато станах на осем.

Спря да крачи и застана с лице към нея. Кръвта му продължава да кипи от гняв. Този необуздан гняв стягаше гърлото му.

— Тогава реши, че е време да си изкарвам прехраната. Прекалено дълго бе водила такъв живот и знаеше къде да намери мъже, които не налитат особено на жени, а плащат, за да получат малки деца.

Тя не бе в състояние да издаде и звук. Стоеше с пребледняло лице, а очите й бяха огромни и ужасени.

— Първият път се бориш. Бориш се на живот и смърт; част от теб вярва, че няма да се случи. Просто не може да ти се случи. Няма значение, че знаеш какво е секс, защото цял живот си го виждал от отвратителната му страна. Въпреки това не вярваш, че е възможно. Докато не ти се случи. Докато не се окаже, че не можеш да го предотвратиш.

— О, Етан… Господи!

Тя се разплака заради него, заради малкото момче от света, където съществуват подобни ужаси.

— Даде ми два долара. И ме превърна в проститутка.