Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 118

Разбира се, чиста глупост бе, че допусна момичето да я замъкне в търговския център. Всъщност не се наложи дълго да я убеждава, призна си Грейс. Толкова отдавна не бе купувала нещо просто заради удоволствието. През няколкото часа из магазините се чувстваше млада и безгрижна. Сякаш нищо не бе по-важно от намирането на подходящ тоалет.

Въпреки това не биваше да купува нова рокля, нищо че я взе от разпродажба. Но не успя да се въздържи. Само това малко удоволствие. Отчаяно искаше нещо ново и различно за тази специална вечер.

Хареса й сексапилната черна рокля с изящни, тънки презрамки и тясна пола. Или смелото червено с дръзкото деколте. Но не й отиваха, защото няма никакъв бюст.

Ни най-малко не се изненада защо синята ленена рокля е намалена. Висеше обикновена и незабележима на закачалката. Но Джули я извади, а тя имаше око за тези неща.

И се оказа права, прецени сега Грейс. Роклята, наистина много семпла, й стоеше добре, а цветът й отиваше.

Младата жена прокара пръст по четвъртитото деколте и се сепна за пореден път — сутиенът, който Джули я накара да купи, наистина повдига бюста й и малко го уголемява. Истинско чудо, помисли си усмихната.

Съсредоточи се и се наведе по-близо до огледалото. Гримира се според строгите инструкции на Джули. Очите й изглеждаха по-големи и по-дълбоки, прецени тя. Постара се да заличи всякакви белези на умора и й се стори, че го е постигнала. Вярно, предишната нощ почти не мигна, но не се чувстваше уморена.

Беше изпълнена с енергия.

Посегна към мострите парфюм, които им дадоха на щанда за козметика. Ала се сети, че предишния път Анна я посъветва да си сложи от своя парфюм за Етан. Ще му напомня за нещо.

Взе флакончето и се напръска. Представяше си как би я целунал, как би я докоснал с устни тук и там.

Все още замечтана, взе малката чантичка с цвят на слонова кост — също на заем — и провери съдържанието й. Не бе носила такава малка чанта от… Откакто се роди Обри, припомни си тя. Толкова странно бе да погледне вътре и да не види нищо от десетките неща, които една майка винаги носи. Сега вътре имаше единствено женски дреболии: малката пудриера, червилото, което рядко използваше, ключа от къщата, няколко внимателно сгънати банкноти, тънките хартиени кърпички, които не са раздърпани от изтриване на изцапаното детско личице.

Чувстваше се така женствена и то само от вида на тези неща, от непрактичните сандали с висок ток, от собствения си образ в огледалото.

Чу пикапа да спира отпред и понечи да хукне към вратата. Спря се. Не, няма да се завтече като нетърпеливо кутре. Ще изчака вътре, докато той почука. И така ще даде възможност на сърцето си отново да затупти нормално.

Той почука, а сърцето й продължаваше да бие лудо. Пристъпи напред и му се усмихна през мрежестата врата.

Той си спомни как я бе наблюдавал да върви към същата тази врата в нощта, когато се любиха за пръв път. Беше прекрасна, но и самотна, обляна от светлината на свещите.