Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 117

— Така и не разбрах защо ме взехте.

— Ти имаше нужда от нас. Ти беше наш, Етан, още преди да те намерим. Съдбата следва своя ход, но винаги намира правилния път. Ти бе толкова… крехък — завърши Рей и го накара да примигне от изненада. — Ние със Стела непрекъснато се тревожехме, че ще направим нещо погрешно и ще те счупим.

— Не съм крехък.

— О, Етан, напротив. Сърцето ти е деликатно като стъкло. Тялото ти е силно. Никога не се тревожехме, когато се биехте с Кам през онези първи месеци. Смятахме, че и за двама ви е добре.

— Обикновено той започваше — усмихна се младият мъж.

— Но ти никога не отстъпваше, защото и твоята кръв кипваше. Просто ти трябваше известно време — допълни Рей. — И още ти е нужно. Наблюдавахме те как спираш, изчакваш, премисляш, решаваш.

— Вие ми давахте… време. Време да наблюдавам и да се наместя, да премисля и да преценя. Всичко хубаво, което нося у себе си, е от вас.

— Не, Етан. Ние ти дадохме единствено обич. И време и място, където да се чувстваш добре. — Отиде до прозореца и се загледа към водата и лодките на кея. Видя гларус да се рее в небето. — Ти бе предопределен да си наш, да си тук. Прие водата, сякаш си роден в нея. Кам постоянно бързаше, а Филип се настаняваше удобно и се наслаждаваше на живота. Но ти… — Извърна се отново със замислен израз. — Изучаваше всеки сантиметър от лодките, всяка вълна. Часове наред се занимаваше с морските възли и не се налагаше никой да ти напомня да почистиш палубите.

— Удаваше ми се. От самото начало. Вие искахте да завърша колеж.

— Заради мен, Етан. — Рей поклати глава. — Заради мен. Бащите — и те са хора. Имаше период, през който смятах, че синовете ми трябва да обичат науката не по-малко от мен. Но ти взе правилното решение за себе си. Гордея се с теб. Трябваше да ти го казвам по-често.

— Винаги си ми давал да разбера, че е така.

— Но думите са важни. Знам го добре; нали посветих целия си живот да науча младите да ги обичат? А ти запомни следното: двамата с Грейс имате да си кажете още много неща.

— Не ми се ще да я нараня.

— Ще го направиш — обади се тихо Рей, — ако се опиташ да премълчиш. Ех, ако можеше да се видиш с моите очи, с нейните очи. — Поклати глава. — Е, на съдбата й е нужно време. Помисли си за това, Етан, момчето ми. Помисли и за Сет, за онова, по което си приличате.

— Майка му… — подхвана Етан.

— Засега мисли за момчето — каза Рей простичко и изчезна.

Шестнадесета глава

Небето блестеше заслепяващо синьо, не се виждаше никакво облаче. Чуваше се чуруликането на птица, която сякаш държеше да завърши песента си, преди да е свършил дългият ден.

Чувстваше се нервна като абитуриентка преди бала. Тази мисъл накара Грейс да се засмее. Никоя тийнейджърка никога не е била така напрегната.

Пооправи косите си и с лека завист си представи лъскавите къдрици на Анна.

Но тя ги няма. И никога няма да ги притежава. Нейните къси коси поне дават възможност да се виждат хубавите златни обици като капчици — Джули й ги зае.

Джули бе така развълнувана за „голямата среща“, както се изрази. Зае се с тоалета на Грейс и естествено обяви съдържанието на гардероба й за катастрофално.