Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 120

Кръвта му кипна, усети как се сгряват пръстите, с които гали ръката й. А и очите му се промениха точно както искаше тя.

— Щях да се овладея и да не го допусна — прошепна той.

— Радвам се, че нещата не се развиха по този начин.

— И аз. — Вдигна ръката й и я поднесе към устните си. — Може би ще наминеш към работилницата тези дни, аз ще те погледна… и ще видим какво ще стане.

Тя наклони глава.

— Нищо чудно и да го направя.

— Например някой горещ следобед и… — палецът му не преставаше да гали кокалчетата й — … да донесеш пържено пиле.

Засмя се бързо и непринудено.

— Трябваше да се досетя, че това те е привлякло към мен.

— Да. То определено наклони везните в твоя полза. Хубаво лице, очи като на морска богиня, дълги крака, сърдечна усмивка — тези неща не правят особено впечатление на един мъж. Но прибави едно хубаво изпържено пиле и бъди сигурна, че вече разполагаш с нещо.

Поласкана, тя поклати глава.

— Не допусках, че си поетична душа, а ето — сгрешила съм.

Погледът му бързо обходи лицето й и за пръв път откакто се помнеше, му се прииска да притежава таланта да съчинява оди.

— Обичаш ли поезия, Грейс?

— Обичам теб, Етан. — С дълбока въздишка огледа ресторанта. — И ако прибавяш подобна вечер от време на време… — Вгледа се в очите му: — Направо разполагаш с нещо.

— Звучи ми приемливо: приятно ми е да съм навън с теб. Да съм с теб навсякъде.

Сви пръстите си върху неговите.

— Струва ми се толкова отдавна, когато мечтаех за романтика. Представях си какво ли ще е един ден. Но сега ми е по-добре, Етан. Действителността се оказа по-хубава от мечтите.

— Искам да си щастлива.

— Ако ще съм по-щастлива от сега, трябва да стана двойна, за да побера цялото щастие в себе си. — Наведе се към него, а очите й сияеха. — А ти ще трябва да измислиш какво да правиш тогава с две такива като мен.

— Една ми стига. Искаш ли да се поразходим?

Сърцето й се сви. Сега ли щеше да последва?

— Да, би било чудесно.

Слънцето почти залезе, докато се разхождаха по красивите улички с дълги дълбоки сенки. Луната започваше да се издига. Не е пълна, забеляза Грейс, но реши, че няма значение. Нали сърцето й бе пълно.

Извърна я към себе си под светлината на уличната лампа и тя усети как се разтапя от бавната дълга целувка.

По-различна е, помисли си отново Етан и си позволи да задълбочи целувката. Усещаше я някак по-нежна, мека, поддаваща се на ласката му. Усещаше как леко потреперва.

— Обичам те, Грейс.

Изрече го, за да успокои и двамата.

Сърцето й сякаш пулсираше в гърлото и гласът й бе неуверен. Над главите им започваха да се появяват звезди.

— И аз те обичам, Етан.

Затвори очи в очакване да чуе предложението му.

— Хайде да се връщаме.

Тя примигна невярващо.

— О, добре… — Неволно въздъхна. — Да, да, прав си.

Глупаво бе от нейна страна, прецени тя, докато вървяха към пикапа. Мъж като Етан, така внимателен и предпазлив, няма да й направи предложение за женитба на улицата в Принсес Ан. Ще изчака да стигнат обратно вкъщи, Джули да си тръгне и Обри да заспи.