Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 115

— Господи, Анна.

Притеснен, грабна панталона и се прикри. Беше само по гащета.

— Спести си неудобството. Не представляваш интерес за мен. Да си късал от цветята ми?

— Цветята ти?

О, знаеше, че рано или късно ще го хванат. Тази жена имаше очи на котка и не пропускаше нищо, ставаше ли въпрос за цветята й. Но не очакваше да дава обяснения полугол, помисли си той и стисна още по-здраво панталона.

— Някой е брал от тях.

Пристъпи напред — търсеше доказателство в очите му.

— Ами…

— Някакъв проблем ли има?

Кам стоеше на прага. Наистина забавна сценка след измерителния ден: да види как съпругата му кръстосва напред-назад пред почти голия му брат.

— Някой е бил в градината и е откраднал от цветята ми.

— Сериозно? Да се обадя ли в полицията?

— О, я млъкни. — Извърна се към Етан, който предпазливо отстъпи назад. Тя приличаше на човек, готов на убийство. — Е?

— Ами аз… — Възнамеряваше да си признае и да се остави на милостта й. Ала жената пред него не приличаше на човек, в когото има и капчица милост. — Зайците… — смутолеви. — Предполагам, че са те.

— Зайците?

— Да. — Раздвижи се неспокойно. — Зайците създават големи неприятности в градините. Просто пристигат и се нахвърлят върху каквото видят.

— Зайците — повтори тя.

— Може и да са сърните — добави той малко забързано.

— Понякога пасат каквото им падне. — Разчитайки на съчувствие, се обърна към брат си: — Нали?

Кам прецени ситуацията. Анна е градско чедо, пред нея номерът ще мине. Етан обаче ще му се издължи за това. Усмихна се широко:

— Да, да. Зайците и сърните наистина са голям проблем.

Което не се връзва с наличието на две кучета, но го премълча.

— Защо никой не ми каза? — Тя свали шапката си и я удари в бедрото си. — Какво ще правим? Как ще се опазим?

— Има няколко начина. — Все още с чувството за известна вина, Етан си каза, че зайците и сърните биха могли да са проблем и се налага да вземе известни мерки. — С изсушена кръв.

— Изсушена кръв ли? Чия?

— Купува се от магазина и се разпръсква наоколо. Държи ги настрана.

— Изсушена кръв — повтори тя и си отбеляза мислено да купи.

— Или урина.

— Изсушена урина?

— Не. — Той се прокашля. — Просто излизаш и… нали разбираш — миризмата им подсказва, че в околността се навърта месоядно същество.

— Разбирам. — Кимна доволна и се извърна към съпруга си. — Хайде, какво чакаш. Иди и се изпикай върху цветята ми.

— Една бира преди това ще ми помогне — отбеляза Кам и намигна на брат си. — Не се притеснявай, скъпа. Ще се погрижим за това.

— Добре. — Вече поуспокоена, тя се обърна към Етан:

— Извинявай.

— Ами… — Изчака я да изчезне и седне на леглото. Хвърли поглед към Кам, който продължаваше да стои на прага. — Жена ти си я бива.

— Да. Страшно ми допада. Защо открадна цветята?

— Трябваха ми няколко стръка — промърмори Етан и нахлузи панталоните. — За какво са там, ако не можеш да си откъснеш две-три?

— Зайци и сърни — разсмя се брат му.

— Ами могат да са напаст за градините.

— Доста смели зайци трябва да са, щом успяват да минат край две кучета и да си изберат цветята.

— Не е нужно да й го казваш. Благодаря ти за подкрепата. За миг имах чувството, че ще ме фрасне.