Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 113

— На вечеря?

— Анна и Кам похвалиха едно заведение в Принсес Ан. Изисква се официално облекло, но твърдят, че храната си струва. Би ли искала да отидем?

Даде си сметка, че кима като малоумна.

— Да, с удоволствие.

— Ще мина да те взема. Към шест и половина става ли?

Ето, главата й пак заподскача.

— Да, би било чудесно.

— Не мога да остана повече сега, защото ме чакат в работилницата.

— Добре. — Зачуди се дали очите й са толкова огромни, колкото ги чувства. Струваше й се, че ще го погълне с тях. — Благодаря за цветята. Наистина са прекрасни.

— Няма защо. — Наведе се и нежно я целуна по устните. Забеляза как миглите й трепват, как зелените ириси потъмняват от желанието. — Тогава ще се видим утре.

— До утре. — Въздъхна дълбоко, докато той се отдалечаваше.

Донесе й цветя. Прегърна ги с две ръце и направи няколко танцови стъпки. Красиви, ухаещи нежни цветя. И ако някои от цветчетата падаха по пода, докато танцуваше, това й се стори само по-романтично.

Караха я да се чувства като принцеса, като жена. Завъртя се още веднъж, докато търсеше ваза. Сякаш е булка.

Спря изведнъж и се загледа в тях. Сякаш е булка.

Главата й олекна, кожата й гореше, ръцете трепереха.

Донесе й цветя, мина й отново през ума. Покани я на вечеря. Бавно притисна ръка към гърдите си и усети учестените удари на сърцето си.

Ще й направи предложение да се омъжи за него. Да се омъжи за него.

— О…

Краката й се подкосиха. Седна направо на пода в кухнята; продължаваше да притиска цветята, сякаш са дете. Цветя, нежна целувка и романтична вечеря за двама. Та той я ухажва.

Не, не. Прави прибързани заключения. Никога няма да предприеме толкова бързо следващата стъпка. Тръсна глава, отвори шкафа под мивката и измъкна вазата. Просто проявява внимание и грижа, защото Етан си е такъв.

Стана и напълни вазата с вода. Просто е Етан, повтори си тя и откри, че е останала без дъх.

Понеже е Етан, ще обмисли и ще подходи към нещата по свой начин. Ще иска всичко да е спокойно, логично. Започна да подрежда цветята.

Познават се от… Почти не си спомняше вече от колко години се познават. А сега са любовници. И са влюбени един в друг. И понеже е Етан, ще помисли за женитбата като за следваща стъпка. Това е почтеното, традиционното. Правилното. За него това е правилно.

Разбираше го, но смяташе, че ще минат месеци, преди той да поеме в тази посока. Защо, чудеше се тя, не изчаква, както бе правил години наред?

Но… Нали си обеща никога повече да не се омъжва? Даде тази клетва, когато подписваше документите за развода. Няма да допусне отново да се провали, нито да рискува Обри да преживее мъка или травма. Взе решение да отгледа дъщеря си сама, да я възпита добре, да я дари с много обич. Обеща си, че сама ще издържа двете, ще осигури дом, ще го поддържа, а дъщеря й ще расте щастлива и в безопасност.

Но това бе преди да повярва, че Етан би ги приел, че ще я обича, както тя него. Защото винаги е бил Етан. Винаги Етан, помисли отново и затвори очи. И в сърцето й, и в мечтите й. Ще наруши ли тържественото си обещание? Ще рискува ли отново да стане съпруга и да даде сърцето и надеждите си на мъж?