Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 114

О, да, да! Ще рискува всичко, ако този мъж е Етан. Беше толкова прекрасно, толкова подходящо. Засмя се и позволи на сърцето си да се изпълни с радост, с онова щастие, за което винаги бе мечтала.

Как щеше да направи предложението си? Притисна пръсти към потреперващите си устни. Тихичко, реши тя, със сериозен поглед. Ще вземе ръката й по своя внимателен начин. Ще са навън, облени от лунна светлина, а наоколо ще се носят ароматите на нощта и музиката на водата.

Простичко, помисли си тя, без излишни думи. Ще я погледне и известно време ще остане смълчан. Накрая, без да бърза, ще заговори: „Обичам те, Грейс. Винаги ще те обичам. Ще се омъжиш ли за мен?“

Да, да, да! Завъртя се на пети. Ще бъде неговата булка, неговата съпруга, партньор. Сега. И завинаги. Ще го дари с дете, без да се колебае; той ще обича и ще пази това дете. Ще има още деца от него.

Господи, да усети как детето на Етан расте в утробата й! Очарована, обгърна корема си с ръце. И този път животът, който расте в нея, ще е чакан и желан и от двамата.

Ще изградят съвместен живот. Чудесен, вълнуващ, простичък живот.

Нямаше търпение да започнат.

Утре вечер, напомни си тя и внезапно паникьосана, прокара ръце през косата си. После ги отпусна и ги погледна. Божичко, колко са занемарени! На нищо не приличат. Трябва да изглежда красива. Какво ще облече?

Усети, че се смее на глас, и този смях я изпълни с радост. За пръв път забрави за работата, за графиците и отговорностите. Втурна се към дрешника.

Анна забеляза, че някой е откраднал от цветята й едва на следващия ден. И веднага нададе вик:

— Сет! Сет, веднага ела тук.

Стоеше с ръцете на кръста, сламената й шапка беше килната на една страна, а очите й се присвиваха сърдито.

— К’во има?

Отчупваше от гевречето, макар вечерята да вреше вече на печката.

— Да си пипал цветята ми?

— И за к’во са ми някакви си смотани цветя? — изсумтя той, хвърляйки небрежен поглед към цветните лехи, като сви рамене.

Все още с ръце на кръста тя тропна с крак.

— Точно това искам да разбера.

— Не съм ги пипал. Та ти дори не ни позволяваш да скубем плевелите там.

— Защото не правите разлика между плевел и маргарита — сряза го тя. — Е, някой е посетил лехите ми.

— Не съм аз — увери я той и очите му засияха злорадо, когато тя мина край него и влезе в къщата.

„Някой — каза си — ще си изпати здравата.“

— Камерън! — Решително изкачи стълбите и отвори вратата на банята, където той се миеше след работа. Вода се стичаше от лицето му. За миг го изгледа със свъсени вежди и поклати глава. — Нищо, нищо — промърмори и затвори вратата.

Кам, подобно на Сет, няма да се рови в цветята й, прецени тя. А ако бере цветя за някого, по-добре е да са за съпругата му, защото иначе ще го убие и с това ще се свърши.

С присвити очи застана пред стаята на Етан. От гърлото й се чу тихо изръмжаване.

Почука, но без да изчака отговор, нахълта.